Псуващите майки, а понякога и дамите изобщо, са виждани като нещо скандално. Вероятно повечето от нас биха се съгласили, че псуването пред деца не е правилно, но има и майки, които го смятат за страхотно. Една такава майка е Сара Хосейни, която защитава тезата, че псуващите майки са най-добрите майки. Бихте ли се съгласили с това крайно твърдение? Вижте дали текстът ѝ ще промени мнението ви за псувните пред деца или още повече ще затвърди тази практика като неправилна.

„Разговарях с учителката в детската градина на дъщеря ми, която ми обясняваше последната задача на децата:

- Децата трябваше да попълват букви на празните места. Единият пример беше „-U-C-K” и те трябваше да попълнят една буква отпред, за да получат дума.

Чух упражнението и се усмихнах мило на учителката. Знаех какво следва, както и ти, скъпи читателю.

Учителката продължи:

- Тогава дъщеря ви каза, че ако напишем F отпред (fuck – мамка му), а а аз я прекъснах бързо и казах, че няма да го направим.

Изпълних се с гордост. Всъщност си изкарвам прехраната с този профанен език, затова почти се просълзих.

- Тя пише като майка си!

- Знам, същото си помислих и аз – каза учителката, смеейки се.

- Но сериозно, ще я науча да не пише такива думички.

Знам, че „нормалната” реакция в такива моменти е да изпадна в паника, че 5-годишната ми дъщеря е искала да напише думата „мамка му” в детската градина. Но не смятам, че псувните трябва да са табу.

Не се опитвам да бъда готина, просто обичам псувните. Обичам ги още откакто ги учих в часовете си по лингвистика (да, лингвистите учат всички аспекти от езика, включително и ругатните). Псувните ме очароват.

В проучване, наречено „Науката на псуването”, психолози откриват, че псуването вреди малко (или изобщо) на децата и хората като цяло. Те доказват, че думата сама по себе си, както и всяка дума, не е вредна. Вредно е как употребяваме думата.

Например, ако използваш ругатни, за да нападнеш вербално и емоционално детето си, като да го наречеш з*дник, значи ти наистина си ш*бана тъпа к*чка, най-долната измет на земята и не трябва да бъдеш майка. Обаче, ако се удариш между кутрето и безимения пръст на крака в някоя мебел и имаш нужда да реагираш, когато детето ти е там, и изкрещяваш „МАМКА МУУУУ”, значи честито – ти си нормална!

Аз псувам пред децата ми. Не им забранявам да използват ругатни, но ги съветвам да не го правят в училище или пред приятелите си. Уча ги, че не трябва да използват псувни, за да обидят някого. Но като цяло ругатните не са проблем в моя дом.

Ето ги и седемте причини защо псуващите майки са най-добрите:

1. Те са честни с децата си

При тях няма захаросани обяснения, отклоняване на неудобни въпроси. Можете ли да си представите колко нежелани тийнейджърски бременности можеше да бъдат предотвратени, ако говорехме за секс в домовете си? Ако изч*каш момче или момиче, можеш да хванеш някоя болест, което никак не е готино!

2. Те безсрамно обичат живота

Когато обичам нещо – кафе, вино, картина, бекон, аз го обичам, м*мка му. Празнувам чудото на живота с ругатни. Какво по-хубаво от това да научиш децата си да се радват страстно на живота и всички негови дарове.

3. Нямат нищо против да бъдат к*чки

Нямам проблем да бъда определяна по някакъв начин. Не ми пука, че трябва да казвам „НЕ” на хората. Не ме интересува, че някой ме вижда като к*чка, защото съм против омразата, дискриминацията и религиозния фанатизъм. Няма да се извинявам, защото защитавам правата на дъщерите си. Нарича се увереност, хора.

4. Не приемат всичко твърде сериозно

Използвам профанен език, за да покажа емоциите си, независимо дали съм радостна или тъжна. Няма нищо, което няколко псувни да не могат да оправят. Като си изкарам яда с няколко ругатни, няма да реагирам по по-лош начин. Например чрез насилие. Мисля, че това е добър урок за децата. Те трябва да се научат да изразяват чувствата си по по-спокоен, пречистващ и продуктивен начин. Ако псувните им помагат да се справят, няма нищо лошо.

5. Те безстрашно защитават децата си

Който се занася с децата им, бива поразен от острия език на такива майки. Предизвиквам ви да бъдете гадняри с децата ми. От такава подкрепа имат нужда всички деца.

6. Те са невероятни разказвачки

Има причина псуващите майки блогърки да са толкова популярни в момента. Те разказват и пишат едни от най-вълнуващите истории, които са адски забавни. Да научиш детето си как да разказва интересна история е дар, който ще им помогне да изкарват 6-ци на всичките си есета. Ще им помогне и на интервютата им за работа.

7. Те са много либерални

Майка, която не се притеснява да псува, трябва да е много либерална и не би осъждала детето си за всяко действие. Децата трябва да се научат да бъдат толерантни, съпричастни и отворени към чуждите разбирания. Трябва и да се научат, че ако някой се държи гадно с тях, спокойно могат да му кажат да върви на м*йната си.  

Затова, може ли да спрем с елитарната граматика покрай децата ни? Искам да говоря с децата си, а не НА децата ми. Псуването е признак на уважение (не на обратното). Ако не ви харесва това мнение, ами... м*йната ви."

Какво мислите за тезата на Сара? Нужно ли е майката да псува като каруцар покрай децата си, за да ги научи на уважение и толерантност или как да напишат есето си в училище? Имат ли въобще двете нещо общо?