По време на многогодишната си практика експертът по лидерство и автор на психологически бестселъри д-р Тим Елмор е открил няколко основни грешки, които родителите допускат при възпитанието на децата си. Тези грешки съсипват увереността на децата още от ранна възраст и намаляват шансовете им за успех както в професионален, така и в личен план.

Ние ти споделяме неговите наблюдения. Той съветва настоящите и бъдещите родители да се опитат да избегнат следните грешки:

1. Не даваме на децата да рискуват

Живеем в свят, в който на всяка крачка ни дебне опасност. Мотото "Безопасността преди всичко" е продукт на нашия страх да изгубим децата си. Затова се стараем да ги предпазим по всякакъв начин, налагайки им всевъзможни забрани. Проблемът е, че такива забрани много често имат обратен ефект. Психолози са установили, че ако децата не играят на улицата, ако не са падали, ако никога не са се наранявали, то в зряла възраст те често страдат от фобии.

Детето трябва няколко пъти да падне, за да разбере, че това е съвсем нормално и не е нещо страшно. Тийнейджърите пък трябва да преживеят първата горчива любов и да се разделят с първото си гадже, за да достигнат емоционална зрялост, без която са невъзможни дългосрочните взаимоотношения.

Проучванията показват, че децата, в чието детство не е имало никакви рискови моменти, често се превръщат в арогантни възрастни. Тяхната арогантност е предизвикана именно от комплекси и ниска самооценка.

2. Твърде бързо се притичваме на помощ

Днешното поколение млади хора не са успели да развият някои умения, които бяха присъщи на децата преди 20-30 години, защото днешните родители бързат веднага да се притекат на помощ. Когато твърде бързо и често идваме на помощ и прекалено обгрижваме децата си, ние ги лишаваме от възможността те сами да търсят изход от сложните ситуации.

Рано или късно децата привикват към това, че някой винаги ще ги спасява. Докато всички можем да се съгласим, че в света на възрастните отношенията са устроени по съвършено различен начин. Ако не ги оставите сами да се справят с проблемите, те никога няма да пораснат.

3. Всички са победители и никога не пестим похвалите си

Идеята, че "всички участници са победители" кара детето да се чувства специално, но изследвания на съвременните психолози показват, че този метод води до негативни последствия.

След известно време детето забелязва, че единствените хора, които го мислят за невероятно и страхотно, са мама и татко, докато останалите не им го казват или не мислят така. И тогава детето започва да се съмнява в обективността на своите родители. Ето защо не бива толкова лесно да изпадаме във възторг от всяко постижение, трябва да насърчаваме децата си да бъдат по-добри, докато, разбира се, им засвидетелстваме нашата любов. Празните похвали, обаче, може и да водят до моментно чувство на радост, но откъсват детето от реалността.

Ако твърде много го хвалите, дори когато се държи лошо, с течение на времето детето се научава да преувеличава и лъже, за да избегне трудната реалност, към която така и не се е приспособило.

4. Позволяваме чувството за вина да попречи на доброто възпитание

Не е нужно детето ви да ви обича и обожава във всяка една минута. Детето ще преживее разочарованието, но никога няма да се отърси от пагубните ефекти на разглезването. Затова му кажете ясно "Не", "Не сега" и му позволете да се бори за това, което наистина иска. Ако в семейството има няколко деца, родителите обикновено смятат, че е несправедливо да се награждава едното дете и да се остави другото лишено от същата награда.

Но да се награждават винаги всички е нереалистично. По този начин ние пропускаме възможността да покажем на децата си, че успехът зависи от собствените ни усилия и постъпки.

И внимавайте да не създадете грешната представа у детето си, че всяко постижение трябва да се награждава с материална облага. Не всяка добра оценка заслужава да бъде почетена с нови маратонки или нова конзола. Ако детето ви се научи, че отношенията ви са изградени само на материални стимули, то никога няма да почувства нито вътрешна мотивация, нито безусловна любов.

5. Не споделяме собствените си грешки

Ще дойде време, когато порасналият тийнейджър ще поиска да "разпери криле" и да поеме по своя път. Ние, като родители, сме длъжни да му позволи да го направи. Но това не означава, че ще спрем да го напътстваме.

Вместо да се срамувате от грешките от миналото си, споделете ги с децата си. Разкажете им какви сте били на тяхната възраст, но избягвайте прекалените нравоучения за пушенето, пиенето и наркотиците.

Децата трябва да са готови да се изправят пред трудностите в живота и да се научат да носят отговорност за последствията от своите решения. Разкажете им какво сте чувствали и какво сте направили, когато сте се сблъсквали с подобни обстоятелства, от какво сте се ръководели в постъпките си, какви уроци сте научили. Защото все пак ние сме най-добрите учители на децата си.

6. Бъркаме интелигентността и таланта със зрялост

Интелигентността често е използвана като мерна единица за зрелостта на детето и в резултат на това родителите си мислят, че едно интелигентно дете е готово за света. Но практиката показва друго. Някои професионални атлети и холивудски звезди притежават неоспорим талант, но все пак се забъркват в публични скандали и взимат много грешни решения. Талантът не е сигурен признак за зрялост. Както и добрите оценки не са показател, че детето ти ще се справи така добре във всички сфери на живота.

За съжаление, няма наръчник, който да ни покаже на каква възраст трябва да дадем определени свободи на децата си. Най-важното е постепенно да давате повече свобода на детето ви и да не го пазите под стъклен похлупак.

7. Ние самите не спазваме това, на което учим децата си

Като родители ние трябва да бъдем образци за децата ни. Когато те са малки, вие сте техните първи идоли, затова следвайте това, на което искате да ги научите. Говорете само истината, бъдете открити и добри с другите. Децата ще последват примера ви и ще вървят по стъпките, които вие им наложите

Ако вие заобикаляте правилата, децата също ще се научат да го правят. Ако не следвате собствените си препоръки, децата ще спрат да вярват на думите ви. Покажете им какво означава да си достойна личност и те самите ще израснат като такива.