Чувствате ли, че имате твърде много ангажименти в работата и в дома си, а сякаш не ви остава време за любимите ви хора. Най-уязвими в тази ситуация са децата ви, които бързате да компенсирате с внимание и грижи. Дали обаче точно това поведение не ви ангажира с още повече задачи и не изчерпва и малките ви запаси енергия?

В действителност много от съвременните майки и татковци се опитват облекчават непрекъснато децата си от малките досадни задачи, с които им се налага да се борят. Така смятат, че ги компенсират заради отсъствието си у дома. Ефектът е само един – хлапета, които не оценяват родителската помощ и я приемат за даденост. И вместо приятно време насаме с наследниците тези майки и татковци трупат неудовлетворение и разочарования, че никой не оценява високият им принос за възпитанието на хлапето.

За родители с подобен проблем са и следващите 7 съвета. Те са на психолога Андрю Фулър. Той е автор на редица книги за възпитанието на децата и обръща специално внимание на пакостливите хлапета. Ето какво предлага да опитате, за да създадете по-здрава и успешна връзка със своето дете.

1. Напомняйте си, че един ден детето ще трябва да се справя с живота без вас. Вие няма да сте там, когато се явява на интервю за работа, на първата си среща с момиче или на шофьорския си изпит. 

2. Детето ви ще стане по-компетентно и уверено, ако се справя само с някои задачи. 

3. Има ситуации, в които детето може да се справи и без вашата помощ. При това много по-успешно и бързо. 

4. Помощта не винаги е полезна. В някои случаи тя отнема на другия възможността сам да открие решение на ситуацията. Не пречете на детето си да мисли и да трупа самочувствие, че се справя само.

5. Най-издръжливите дървета растат при най-суровите условия. Ако непрестанно пърхате около детето, то няма да може да преодолее и най-малкото препятствие.

6. Въздържайте се да правите за детето нещо, което то може да направи само. Да, може това да ви забави с няколко минути, но по-добре така. Запасете се с търпение. 

7. Нещата, които получаваме по-рядко, са по-ценни за нас. Далеч съм от мисълта да ви препоръчвам да се дистанцирате от детето. Но ако се чувствате недооценени или използвани от него, по-добре е да предлагате помощта си по-рядко.