8 дочути истории, които ще ви докажат, че доброто е навсякъде

3 084 прегледа 7 мин време за прочит 4 споделяния

Ние вярваме, че добрите дела невинаги изискват големи усилия или саможертви. Понякога да направиш добро е толкова лесно - имаш нужда само от желание и човечност.

Тези 9 дочути истории са най-доброто доказателство за това. Те ще ви върнат вярата в хората и се надяваме накрая да последвате примера на героите, за които ще прочетете.

Моя приятелка отишла на кино с малкия си син. Докато вървели, детето събирало всеки флаер, който промоутърките раздавали. То отивало директно при тях, сякаш наистина било важно за него да събере по една от всички листовки. „Скъпи, за какво са ти всички тези флаери? Какво ще правиш с тях?“, попитала моята приятелка. Детето отговорило: „Нищо няма да правя с тях, мамо. Тези момичета изглеждат толкова тъжни. Никой не иска да взима листовките им. Исках да ги направя поне малко по-щастливи.“
Бях на 18. Зима. Късна вечер. Бързах да се прибера вкъщи, затова се качих в едно паркирано такси. Когато се настаних на предната седалка, двама мъже седнаха отзад. Попитаха ме къде отивам и след това ми казаха, че те отиват на същото място. Нямах много пари в себе си, затова тогава ми се струваше, че съм извадила късмет. Пристигнахме и тъкмо се канех да изляза от колата. Изведнъж шофьорът ме хвана за ръката, а двамата слязоха от колата. Шофьорът потегли и аз много се уплаших. Направихме един кръг с колата и се върнахме. Мъжете си бяха отишли, а шофьорът ми каза, че не са му вдъхвали доверие.
Всеки ден, когато отивам на работа, спирам да си купя кафе от едно близко кафене. Наскоро реших да сменя маршрута си и така попаднах на възрастен мъж с акордеон. Престанах да пия кафе, вместо това реших да му давам парите, а той ми дава близалка от торбичката с бонбони, която носи. Наскоро, когато го приближих, той спря да свири, даде ми шоколадов бонбон и каза: „Вълшебен е. Внимателно си намисли желание.“ Пожелах си. Сега чакам, но знам, че ще се сбъдне.
Една вечер се прибирах с такси, когато изведнъж шофьорът спря и излезе от колата. Отначало много се уплаших, но после видях, че на пътя стоят два таралежа. Шофьорът беше излязъл, за да ги премести от пътя! Сърцето ми стопи от умиление.
Харесва ми, когато хората си вършат работата си с желание, независимо каква е. Понякога, когато навън е студено и отвратително, се приближаваш до една будка за кафе. Мъжът вътре ти се усмихва сърдечно, поръсва кафето ти с шоколадови стърготини и ти казва: „Внимавай, кафето пари! Приятен ден!“. Или когато купуваш вода от бензиностанцията и касиерката се провикне на помощника си: „Ела тук! Помогни на момичето да занесе тези тежки бутилки до колата си.“ И то идва с усмивка, помага ти и ти пожелава приятен път. Такива моменти изпълват сърцето ти с радост.
Преди няколко дни се возех в автобуса. Тогава се качи младеж на 20-25 години. Той седна и започна да разплита омотаните си слушалки, но беше със счупена ръка. Опитваше се, но неуспешно. Тогава, две минути преди да сляза, автобусът спря на червен светофар. Приближих се и му предложих помощта си. Докато ги разплитах, младежът ми се усмихна сърдечно. Когато слязох от автобуса, краката ми трепереха. За първи път се бях осмелила да помогна на някого.
Един ден, докато се возех в автобуса, забелязах една възрастна жена, която изглеждаше много зле и почти се беше свлякла от седалката си. Пътниците започнаха да я разпитват какво ѝ е, но тя дори не можеше да направи смислено изречение. Всички пътници слязоха от автобуса, а аз и шофьорът веднага решихме да закараме жената в болницата. Попитах я дали има роднини, на които да се обадя, но тя ми каза, че има само съпруг, който наскоро е получил инфаркт. Докато пътувахме към болницата, я държах да не падне от мястото си, а тя здраво стискаше чантата си. Когато пристигнахме в болницата, лекарите казаха, че е получила сърдечен удар, така че аз и шофьорът сме спасили живота ѝ.
Отивах на училище и се бях загледал през прозореца на автобуса. Навън беше 1 градус, а предния ден беше -9. По средата на замръзналото езеро видях двама рибари, които тъкмо се канеха да ловят риба. Знаейки каква е температурата, си представих, че как ледът се разтопява и пропуква. Затова се обадих на мой приятел, който работи в спасителната служба, и го помолих да изпрати екип на мястото. На следващата сутрин на вратата ни позвъниха 14-годишно момиче и неговата майка. То ми благодари, защото съм спасил живота на баща ѝ и чичо ѝ. Оказа се, че спасителният екип е пристигнал тъкмо когато мъжете са пропаднали в езерото и са започнали да се давят.