Не обстоятелствата ни оформят като личности, а нашите убеждения за това какво означават тези обстоятелства.

В късните ми тийнейджърски години и началото на моите 20, очаквах, че животът ще се стече по точно определен начин. Учех се от грешките си, докато не загубих успеха от полезрението си. Отказах се от мечтите си да се чувствам комфортно. Държах се здраво за страховете си и бранех себе си от любовта и щастието, като отказвах да ги изпитвам. И правейки това, сядах и се чудех защо животът ми е толкова ужасен.

Очевидно бях изгубена. Собствените ми токсични мисли и последвалите действия бяха взели всичко от мен. Но след обширни търсения на душата, много четене и усърдни тренировки, се научих да правя нещата по различен начин и намерих себе си отново. Казвам ви това, защото знам, че се борите със същите вътрешни демони-всички го правим. Понякога идеите и навиците, с които свикваме, ни убиват.

Като ветеран, който прекарва повече от половин десетилетие в трениране на хиляди хора онлайн и на живо, осъзнах, че всички тези токсични мисли, с които се борех, са обичайни за по-ранния етап на живота ми. Буквално виждах същите токсични убеждения в нови клиенти постоянно.

Ето 8 от най-обичайните, с които трябва да си запознат:

1. Настоящето е показателно за бъдещето

Когато нещата не вървят добре, има тенденция да предполагаме, че и бъдещето ще бъде такова. Странно, но това не е така когато нещата вървят добре. Смехът, усмивките и пеперудите в корема са преходни и го знаем. Взимаме всичко от добрите моменти и ги пускаме. Но когато сме депресирани, отчаяни или уплашени е по-лесно да трупаме още болка като си втълпяваме, че утре ще бъде същото като днес. Това е цикличен процес. Ако не позволиш на себе си да преминеш през това, което се случва, това, което е казано или почувствано, ще гледаш бъдещето си през същите очи и нищо няма да успее да фокусира твоята мъглива оценка. Ще продължаваш да преживяваш и задълбаваш чувството, че не трябва да съществуваш.

2. Твърде късно е да правиш промени

Животът не е права линия. Няма правилен път за теб или за някой друг. И няма определен график за постижения. Но понякога напрежението идва от приятели, семейство, работа, общество, които те карат да се чувстваш съсипан. Ако нямаме „правилната” работа, връзка, начин на живот на точно определена възраст, приемаме че сме повредени. Но това съвсем не е истина. Позволено ти е повече време за тези неща ако имаш нужда. Позволено е да се отдръпнеш. Позволено е да разбереш какво те вдъхновява през различните етапи от живота ти. Животът протича на зиг-заг. Трябва да е бъркотия, но красива бъркотия. Така че в каквато и ситуация да си в момента, знай, че може да се промени стига да искаш. Зависи от теб. Просто трябва да се обърнеш и да избереш нещо друго.

3. Да бъдеш уязвим е опасно

Всички се страхуваме да говорим много, да чувстваме силно, да покажем на хората какво чувстваме към тях. Но това не е здравословно. Любовта е уязвима. Щастието е уязвимо. Рискът да бъдеш уязвим е цената на това да отвориш себе си за красотата и възможностите. Да бъдеш уязвим не означава да показваш шлифованите части от теб. Уязвимостта е да разкриеш нешлифованите части, които криеш от света. Означава да гледаш към света с отворено сърце и да казваш: „Това съм аз! Приеми ме или ме отхвърли!” Трудно е да бъдеш уязвим, защото рисковете са големи. Но запомни-нищо, което си струва не е безопасно. Любовта и щастието се пораждат от готовността да бъдеш уязвим- да се отвориш към нещо чудесно, което може да ти бъде отнето. – когато се криеш от уязвимостта, автоматично се криеш от всичко, което желаеш.

4. Да бъдеш сам е проблем

Грешно! Ако не харесваш себе си, когато си с някого, това е истинският проблем и е време да го промениш. Връзките трябва да се избират мъдро. Не позволявай самотата да те върне в ръцете на някого, на когото знаеш, че не принадлежиш. Влюби се когато си готова, не когато си самотна. Стреми се да намериш истинската любов, връзката, която те прави по-добър човек, интимността, която е различна. „Но аз не искам да съм сама”, казваш ти. Промени мнението си за това. Бъди сама. Яж сама. Излизай на срещи и заспивай сама, когато се прибереш. Така ще разбереш себе си, ще израснеш, ще разбереш какво те вдъхновява, ще разбереш мечтите си, мислите си. И когато срещнеш правилния човек, който те кара да бъдеш себе си, ти ще бъдеш сигурна, че това e ТОЙ, защото ще бъдеш сигурна в себе си. Най-важното: не бързай с любовта. Изчакай докато срещнеш истинската любов. Прекрасните връзки си заслужават чакането. 

5. Нагаждането е хубаво нещо

Понякога се хващаш да си задаваш въпроса „Кой съм аз да мисля, че мога да се справя?” А всъщност трябва да казваш „Кой съм аз да мисля, че не мога?” Остави съмненията. Забрави за нагаждането. Изправи се! Помисли. Ако фокусираш целия си живот върху това какво другите мислят за теб, няма ли да забравиш кой си всъщност? Ами ако лицето, което показваш на света се окаже маска…без нищо под нея? Това се случва, когато отделяш цялото си време да опитваш да бъдеш този, който другите искат да бъдеш. Не продавай себе си. Не губи душата си в процеса. Няма да направиш услуга на света. Няма нищо полезно в това да се стесняваш, за да не се чувстват другите несигурно покрай теб. Трябва да грееш по свой собствен начин. Роден си да покажеш целия блясък, който носиш в себе си. И като заблестиш несъзнателно караш и другите да блестят. Като се освободиш от страха си да изпъкнеш, твоето присъствие автоматично освобождава хората около теб.

6. Има перфектна къща, работа и любов за мен

Като човешки същества винаги преследваме хипотетичните, постоянните състояния на съвършенството. Правим го, когато търсим перфектната къща, работа, приятел, гадже и т.н. Проблемът е, че това съвършенство не съществува в постоянно състояние. Защото животът е непрестанно пътуване, постоянно развиващ се и променящ се. Това, което е тук днес не е точно същото утре – перфектната къща, работа, приятел или любовник рано или късно стават недостатъчни. Но с малко търпение и отворено съзнание, много време, тази несъвършена къща се превръща в дом. Неудовлетворяващата те работа става успешна кариера. Не толкова перфектният приятел се превръща в рамо, на което да поплачеш. И този несполучлив флирт се превръща в половинка за цял живот. И става въпрос само да се отървеш от перфекционизма.

7. Всичко, което хората ти правят е лично

Хората са токсични за себе си и за другите, когато вярват, че всичко, което се случва в света е директно нападение върху тях или по някакъв начин е свързано с тях. Истината е, че това, което хората ти казват и правят е повече свързано с тях, отколкото с теб. Реакциите на хората спрямо теб са свързани с техните перспективи, рани и житейски опит. Дали хората мислят, че си невероятен или смятат, че си обикновен също зависи от тях. Не казвам, че трябва да сме високомерни и да отхвърляме всички критики. Просто казвам, че голяма част от болката, разочарованието и тъгата в нашия живот идва от това, че приемаме нещата лично. В повечето случаи е по-продуктивно и здравословно да оставиш чуждото мнение настрана, да използваш собствената си интуиция и да се радваш на свободата.

8. Никога не трябва да бъдеш тъжна

Желанието за постоянно щастие ни прави отчаяни. Защото нищо в живота не е вечно. Няма нито абсолютно щастие, нито абсолютна тъга. Има само промени в настроенията ни, които се люлеят между тези две противоположности. Във всеки момент ние сравняваме това как се чувстваме с това как сме се чувствали, сравняваме едно ниво на задоволство с друго. По този начин тези, които са изпитвали огромна болка са способни да изпитат още по-голямо щастие, след като се излекуват емоционално. Трябва да знаем как да разпознаваме моментите на главозамайване. Въпреки всичко, ключът е да живееш живота си на пълни обороти. Преживяването на успехи и спадове, позитивните и негативните неща и всичките настроения през това време. Не се фокусирай върху това да си щастлив. Фокусирай се върху живеенето на хубав живот. Фокусирай се върху постигането на завършеност. Да, щастието е част от тази пълнота, но тъгата, трудностите, неудовлетвореността и провалът, също. И преодоляването на изброените кара личността ти да израсне много повече от постоянното щастие.