Аз плачех и крещях, а ти мълчеше.
Болка, страх и сълзи, а аз мълчах.
Животът ни странно се стече, останах пак сама. Ти си тръгна, а аз мълчах.
Останаха ли думи, остана ли нещо между нас? Сама съм аз, но самотният си ти.
Можем ли да го поправим, има ли какво още да си кажем?
Пак ти вярвам и пак мълча. Надявам се, че първи ще си ти.
Чакам те безмълвно и мълча. Ще бъдеш ли отново с мен, ще се върнеш ли при мен?
Кои сме ни, не сме ли аз и ти? Защо мълчеше, защо крещях?
Днес аз говоря, а ти мълчиш. Времето погубено пак е наше, пак ще бъдем ти и аз.
Няма да мълча, говори и ти!
НАЗАД
