Поне веднъж в живота на всеки човек се появяват съвсем безобидни, много искрени, естествени и открити, така наречените хора, уютни като дом. Когато се запознаете с тях ви се иска да се усмихвате безкрайно, а усещането за щастие неусетно ви залива от главата до петите. Срещите с такива хора отлитат твърде бързо, тъй като спирате да забелязвате времето, пийвайки чаша чай и обсъждайки разни приятни теми. Изведнъж осъзнавате, че винаги сте познавали този човек и той ви е станал вече по-близък и от роднина. Съвсем маловажен става фактът, че от момента на вашето запознанство са минали едва няколко седмици, дни или дори минути. Просто в компанията на такъв човек, самите вие ставате по-добри, по-сърдечни и по-хармонични.

В момента на раздялата наистина ви се иска да прегърнете този невероятен човек, защото само с него можете да бъдете себе си, само с него може да споделите всичко, което много отдавна таите в душата си. Струва ви се, че сте готов да тръгнете след него навсякъде, в съвсем непозната посока, да завладявате морета и океани. Но където и да се намирате, чувствате само неописуем комфорт и уют.

И един ден ви се приисква и вие да станете като него. Да излъчвате топлина и светлина, да дарявате радост на другите и да правите добро. Тогава се откъсвате от твърде важните си дела и приготвяте вкусна вечеря за любимия човек или за родителите си, които идват от работа тотално изчерпани. Пишете на приятели, които ви липсват, с които не сте се чували отдавна и нямате нищо против да се видите тези дни. Тогава откривате у себе си съвсем неочаквани и неподозирани страни на другото си аз.

Да бъдеш уютен човек е много приятно и хубаво, но със сигурност е невероятно трудно, защото в съвременния свят, хората са свикнали само да получават и много рядко да дават нещо в замяна.

Но пък си струва да опитате!