Съжалявам, че преживяваш всичко това. Съжалявам, че се налага да четеш тази статия. Съжалявам, че не те познавам лично и не мога да ти помогна. Но се надявам, че думите ми ще го направят. Надявам се, че ще намериш утеха в тях. И сила. Твоята собствена...

Ако страдаш от депресия, спомни си това...

1. Всеки в някакъв момент от живота си се е чувствал така.
Не си мисли, че приятелите ти, които изглеждат толкова силни, безгрижни, щастливи, винаги са такива. Не си мисли, че те нямат своите тежки моменти, в които им се иска да започнат отначало. Или да приключат всичко. Всеки познава лицето на депресията. За съжаление. И всеки се бори по свой начин с него. Затова, не се затваряй, не се отчуждавай. Сподели. Говори. Поискай помощ. Поискай подкрепа. Поискай съвет. Най-близките ти хора са до теб. И чакат да ги допуснеш до себе си. Направи го. Трудно е да се справиш сам с депресията. Трудно и бавно. Протегни ръка и хвани ръката на приятел. Той сам ти я подава. Защото е там. За теб. Както ти би направил същото за него...

2. Ти НЕ си твоята депресия.
Не забравяй: това, което изпитваш в този момент, не определя какъв си. В една песен се казва: „Ти си небето. Депресията, тревогата, тъгата... Те са облаци, които минават през теб. Някои са черни, някои са бели. Понякога са малки, а понякога покриват небето. Но каквито и да са – отминават. Помни: Ти си небето!” Да, всичко, което усещаш, е плод на твоите мисли. Защото мислите предизвикват усещания. А мислите могат да се сменят. Следователно, могат да се сменят и усещанията. Нужно е само да го поискаш. Истински. А след това да го направиш. Бавно и постепенно. Стъпка по стъпка. Ден след ден. Освободи ума си. Излекувай ума си. Така ще овободиш и излекуваш сърцето си...

3. Не подхранвай депресията.
Нормално е да страдаш. Нормално е да те боли. Нормално е да премисляш всичко отново и отново. Но... не е нормално това да стане за теб начин на мислене. Не е нормално да се превърне в навик. Негативните мисли водят след себе си единствено и само още негативни мисли. А те провокират негативни усещания. Така че, не бягай от болката си, изживей я, но не оставяй в нея. Защото тя разяжда всичко – взаимоотношенията ти с хората, взаимоотношенията ти и с теб самия. Посрещни болката, разбери я, приеми я, прости й... а след това я пусни да си върви.

4. Не бъди твърде строг към себе си.
Не се обвинявай за миналите грешки. Не се обвинявай за постъпки, които са те довели дотук. Тогава, в онзи момент, това е било най-правилното за теб решение. Сега може и да не ти се струва така, но с времето ще разбереш. Всичко се случва с причина. Причина има скрита и зад всяко наше решение, дори когато не си даваме сметка за това. Всъщност, най-често не си даваме сметка за това. Така че, довери се на интуицията си. Щом те е тласнала натам в онзи момент, точно така е трябвало да постъпиш. Рано или късно ще го разбереш. Само бъди търпелив...

5. Прави нещата, които обичаш. Дори ако не ти се правят.
Когато сме в депресия и най-малкото нещо изисква усилия. Усилия, които отказваме на направим. Не че не можем. Не искаме. Нямаме сили. Или поне така си повтаряме. Спираме да излизаме. Спираме да се срещаме с приятели. Спираме да забелязваме живота. И така пропускаме живота. Вземи решение. И го следвай. Дори и на сила. Излизай се на открито. Спортувай. Или просто се разхождай. Срещай се с хора. Чети. Пий вино (умерено). Яж вкусна храна (умерено). Но не живей умерено. Започни отново да се радваш като дете на малките неща в ежедневието. На всички онези неща, които правят деня неповторим – на изгрева и залеза, на цветята на терасата, на песента на птичките в парка... Важното е да излезеш от застоя. Направиш ли го, значи излизаш и от депресията.

6. Помни, че и това ще отмине.
Точно, както облаците по небето. И най-тежкият, и най-страшният, и най-черният, рано или късно се разсейва и изчезва.

Така че, когато си мислиш, че си в депресия, просто си повтаряй следното:

- Не се страхувам да поискам помощ.

- Аз не съм своята депресия.

- Повече няма да подхранвам болката.

- Няма да се самообвинявам за миналото.

- Ще правя нещата, които ме зареждат.

- Ще си напомням, че и това ще мине!

Автор: Неизвестен