Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 година.

Драматург, белетрист, редактор и общественик – Антон Страшимиров остава един от най-недооценентите писатели в българската литература на XX век. Автор е на редица разкази, повести, драми и романи. Едно от най-значимите му произведения е романът „Хоро“.

Представяме някои от най-въздействащите цитати на Антон Страшимиров:

„Белите, белите септемврийски нощи! Глъхнеше сребърна светлина, щом спреше сватбената музика.“

„Хоро“

„Ние сме изстрадан и почти обезверн народ. От там е основната черта в характера ни днес: антисоциални сме, почти анархистични. Моралните ценности у нас са затвърдени повече край тъмна мъченишка битова кора. И когато тя рухва, както е днес, разголването е неминуемо.“

„Грях“

„Ех, мили, хубави, тъжни и мъчни есенни дни. Храната е в пълните хамбари; веселието е по хора и седенки; тъгата е по изрежданата младост на вчерашните отрастъци, а мъката – ах, тая черна мъка по тия видими и невидими несгоди!... Да, мили, хубави, тъжни и мъчни есенни дни!“

„Есенни дни“

„Мене някога в полето роден брат ме погуби, казва пустинникът на майстор Никола. –Аз и грях нямам – нищо нямам. Имах мило – имах радост – някога в полето – роден брат ме ограби. И ме погуби – роден брат – с лъжа и срам ме погуби.“

„Над безкръстни гробове“

„Странен човек! Не, хората са си различни. Впрочем, те все пак си приличат – поне в няко случаи. Светулки са, когато се влюбят. Губят се в нощта на живота като блуждаещи огньове. И са мили, трогателно мили.“

„Хоро“