Четенето пристрастява: какъв е ефектът от една добра книга

Какво е усещането, когато четеш?

Чувството е сякаш падаш в черна дупка, преминавайки бавно през друго измерение, гмуркайки се в някое преходно място, сякаш си силно притиснат във вселената. Не знаеш как си стигнал там, а само, че трябва да се спънеш и да паднеш в нея, право през хлъзгавия портал от думи и метафори. Падането се осъществява постепенно, както когато набереш скорост и се гмурнеш в басейн. Забравяш кой си.

Спомените, страховете, болката, тревогите и всичко, прикрепено към душата ти, се топи също както мастилото се разтваря във водата. Ставаш празен като чисто нова обърната страница.

Празна, но не за дълго. Ставаш част от един свят, толкова истински и абстрактен, колкото твоя собствен. Взираш се в живота с нечии други очи.

Разхождаш се наоколо с чужди дрехи. Откриваш нови страхове и радости. Чувстваш хората и нещата така, както усещаш тези в собствения си живот. Сякаш си роден на чужда земя.

Тези неща не биха се появили, без нещо да се случи в ума ти.

Всеки истински читател знае, че четенето на книга не е просто хоби, а начин на живот.

Според скорошни изследвания, историите стимулират мозъка и дори променят действията, които предприемаме в живота си.

Историите не са просто пасивна пауза, те са процес, който променя живота ни, разбира се, не и без техния дял от странични ефекти. Развивате силни, клинично-индуцирани симптоми, които произтичат единствено и само от силната пристрастеност към четенето.

Има ли нещо по-възбуждащо от перфектното описание? Има ли нещо по-вълнуващо от това да помиришеш нещо, което не съществува? Добре написаните страници имат силата на сензорната стимулация, където буквално можем да помиришем розите и да усетим ударите.

Джордж Лакоф и Марк Джонсън изследват силата на метафорите и споделят, че те са основен механизъм на ума, който ни позволява да използваме това, което знаем от физическия и социалния си опит, за да може впоследствие да разберем другите предмети.

Когато прочетем една добра метафора, частите от мозъка ни, свързани с мирис и допир, буквално реагират по същия начин, по който биха го направили, ако усетим кожена ръкавица или докоснем горещо място. Ние притежаваме сетивно усещане, което ни позволява да помиришем и вкусим неща, които реално не съществуват.

Измислените герои всъщност изобщо не са измислени. Ние ги носим със себе си по същия начин, по който пазим спомените с нашите близки.

Може да прочетете за жена, създадена за съзнанието на друг човек, но страховете и болките, които преживява на страниците, са толкова реални, че могат да бъдат и ваши собствени.

Минаваме през смъртни случаи, раздяла, душевна болка и самота с тези „хора”. Тези „герои” ни учат да бъдем хора.

Четенето за борбите и триумфа на измислени герои има силата да ни помогне да разберем по-добре нашите собствени битки и тези на хората около нас.

Чрез четенето развиваме силна „теория на ума”, която ни дава възможност да проумеем и разберем емоционалните знаци, които ни изпращат другите така, както ако ги бяхме преживели самите ние.

Доказано е, че мозъкът реагира по един и същи начин както на нереалните миризми, текстури и движения, така и на взаимодействията между измислените герои. Те наподобяват социалните срещи в реалния живот.

Чрез четенето ние се учим на съпричастност. То ни помага да станем по-добри хора. Там фалшивите светове ни подготвят за истинския. Според известен писател читателите притежават способността да разбират хората по-добре. Може да изглежда като малък идеализъм, но какво ще стане, ако всички хора по света четат повече? Дали четенето притежава силата да премахне сексизма, расизма, омразата?

В едно изследване се установява, че има припокриване между мозъчните клетки, които се използват за разбиране на разкази, и тези, използвани при реалното взаимодействие с други човешки същества.

Ние се учим да се справяме с някои ситуации на базата на това, което сме прочели.

Проучване от същите изследователи сочи, че нервните промени, предизвикани вследствие на добрите метафори и социалната връзка, създадена от измислицата при прочит на роман, могат да ви пренесат в тялото на главния герой.

Единствено четенето може да промени мозъка ви толкова много и да ви накара да се почувствате така, сякаш сте в друг свят. Само фантастиката има силата да променя физическото състояние на ума. Само една хубава книга може да промени живота ви и да ви накара да повярвате, че живеете в друго измерение. Вие сте по някакъв начин по-цял от всеки друг.

Източник: elitedaily