Опитайте се да не разрушите следващото поколение!

До каква степен предпазваме децата си? Важно е да осъзнаваме, че работата на родителите е да улеснят и да помогнат на детето да се научи да носи отговорност за действията си.

Да осъзнаваш връзката между действие и последици е много важно умение за децата, което трябва да придобият, за да бъдат отговорни. Отговорността стана много рядко явление в наши дни. Това е голям проблем. Не учим децата си на отговорност.

Времето, в което трябва да започнеш да възлагаш задължения у децата, съответно да бъдат отговорни за нещо, е когато са малки - между 3 и 8 години. Защото тогава рискът е по-малък. Понякога родителите имат затруднения в това да оставят децата да се учат от последствията.

Например, ако кажеш на 5-годишно дете да си облече яке, защото навън е студено, а то откаже ще започнете да водите разгорещен спор заради този привидно малък проблем. Но това НЕ е малък проблем. Помисли какво би се случило, ако детето се научи по трудния начин - остави го да излезе навън без яке. Като направиш това, го оставяш да разбере, че трябва понася последствията от собствените си решения и така да се поучи от грешките си.

Когато водиш борба за такива малки проблеми, това показва, че детето няма възможността да се научи само. Това е защитата, от която децата се нуждаят -дайте им възможността да бъдат независими. Да бъдеш малко по-студен няма да ги нарани, но това да нямат възможността да се научат сами - със сигурност!

Ако погледнем реално причината да превръщаме тези малки проблеми в ожесточени спорове, се оказва, че правим това, защото се страхуваме какво ще кажат другите. Устроени сме така, че се страхуваме да се изправим срещу страховете си и да се преборим с тях. И затова прощаваме това и на децата си. 

Вместо да ги учим от какво се нуждаят, за да оцелеят, ние ги учим, че не трябва да се опитват да се справят с негативните чувства. Но това им вреди много. Затова безпокойството в обществото нараства. Когато не даваме възможност на децата си да се научат по естествения начин, чрез последствията, ние им отнемаме способността да се справят със страховете си и да поемат отговорност за действията си.

Перфектен пример за опасността, на която са изложени децата, които не са се научили сами от последствията, е за едно 18-годишно момче, обявено за виновно за непредумишлено убийство и нанасяне на тежка телесна повреда, след катастрофа, вследствие на шофиране в нетрезво състояние. Той се укрива, заедно с майка си и впоследствие е заловен. Адвокатът на майката попитал: „Какво направихте, за да предпазите детето си? Какво бихте направили, ако сте майка на най-мразения тийнейджър? Какво бихте направили, за да го предпазите?"

Решението на тази майка да защити сина си от последствията от шофирането, след като е пил, показва, че родителите понякога наистина не разбират как трябва да защитават децата си. Че трябва да ги учат да понасят негативите от действията си, за да са подготвени за реалния свят, когато те няма да са винаги до тях. По този начин ще могат да изградят добра основа за своите семейства един ден.