Да се съвземеш невинаги значи да забравиш

Ще си позволя днес да имам лош ден.

В момента, в който се събудих тази сутрин знаех какво се случва. Познавах много добре това чувство. Събудих се в леглото си и се протегнах към телефона. Проверих „На този ден преди” във Facebook профила си и не се изненадах, когато те видях там. Твоето лице, твоите снимки.

Мога да кажа напълно уверено, че не ми липсваш и че не искам да се върнеш обратно при мен. Честно казано, бих искала просто да те изтрия от спомените и мислите си. Ядосвам се, че след всички години, аз все още ти позволявам да си в главата ми. Все още ти давам силата да влияеш на настроението ми. Спомените за нас идват на вълни, но за щастие вече не ми действат така, както предишните години.

Заключих телефона и станах от леглото. Обикновено бих принудила мислите ми да останат там – на възглавницата ми, но не и този път. Този път ги „взех” със себе си. Оставих се цялата да потъна в тях. Дори успях да събера достатъчно сили и пуснах една от нашите любими песни. Толкова бях уморена от изрази като „Бъди силна!” или „Ще се оправиш!”. Не можех да притъпя усещането, че никой не ме разбира. Исках да си дам време, за да бъда тъжна, да бъда уязвима и дори да плача малко.

Борбата със спомените ми понякога е толкова изтощителна. Хората сме научени да продължаваме напред, да търсим някой по-добър, да оставяме хората и болката си в миналото и именно това направих и аз. Казах си, че не ме заслужаваш и че аз заслужавам някой много по-добър. Напълно вярвам, че съм права, но няма да се боря със скръбта, когато ме завладее, тъй като няма нищо ненормално в това, че се чувствам по този начин. Не съм глупава, защото ми липсва човекът, за който се представяше и не съм малоумна, защото смятам, че в някой друг живот между нас може да се получи.

Шофирането до работата ми премина като в мъгла. Беше минало известно време, откакто не се бях чувствала сякаш се давя, но този път отказах да се опитам да изплувам. Спомних си отново за онази нощ на плажа. Седяхме един до друг и ни беше толкова уютно. Спомням си, че събирах пясък в дланта си и гледах как всяка малка песъчинка се връща на плажа, докато бавно разделях пръстите си. Не мога да отрека, че идеално съвпадаше с цялата ни история.

Ти беше моята ръка, а аз бях пясъка. Пръстите ми, които се разделяха представляваха всеки път, в който откривах по малко от истинския „ти” и всяка песъчинка, което пада на плажа, беше увереността, сигурността и самообладанието, които ти взимаше от мен.

Оставих сълзите да текат по лицето ми Предадох се на скръбта. Оставих се да почувствам всяка частица от болката, която ми причини. Отказах се от битката, която всички ми казваха да подема, за да се възстановя.

Тогава сякаш получих просветление. Може би това не е съвземане, а начинът да ти кажа „сбогом” и да продължа напред.

Може би съвземането не е свързано със слагането на маската наречена „смелост” всеки ден. Може би няма общо с това да казваш на хората, че си добре и може би дори не става въпрос за запълване на празнотата в сърцето. Може би изцелението е свързано с разпознаването на нещата, които смяташ, че си загубила, може би става въпрос за това, че си позволяваш да се отдадеш на болката и може би става въпрос за осъзнаването, че ти е позволено да се чувстваш тъжна, защото си загубила някой.

Съвземането може да означава, че не си луда, задето понякога изпитваш тъга по човекът, който ти е разбил сърцето, защото въпреки всичко той е бил една от причините да бъдеш щастлива.

Знаеш ли, а може би съвземането няма определена дефиниция, нито конкретни насоки за действие. Може би то е просто да приемеш факта, че човекът, който си си представяла в мечтите си, не е човекът, с когото си била.

Съвземането би могло да означава да се примириш с миналото. Това че чувстваш болка от време на време, не означава, че си слаба. Това всъщност означава, че си човек, който има чувства и е напълно нормално да изпитваш емоции.

Така че, днес си позволих да имам лош ден. Оставих тежестта на света да ме връхлети за миг. Позволих вълна от миналото ми да ме залее и отнесе за известно време и не се срамувам от това!