Декември e. Рано сутрин, в осем. Снежно е, но топло, бляскаво и мило. Ухае ми на мандарини и канела. На щастие... Ухае ми на мама и на баба, на сладкиши и любов... Пред мен стои усмихнат дядо. Носи ми кафе с мечти. Разказва гордо приказки от минали години. Всички заедно отново. Усеща се във въздуха... пълен с усмивки и мъничко вълшебства.
Ето, че Коледа отново ни събира, обсипани с любов, без тъжни мисли, без самота и без липси...
Ех, как искам пак да е така...
Автор: В. Д.
НАЗАД
