Той проси и дарява, той моли и помага, той вдъхновява... той спасява души.

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 година в село Байлово. Днес той се е превърнал в символ на човешката отдаденост и силната вяра.

Столетникът е известен с даренията си на храмове, манастири и църкви в България. Святата мисия на светеца от Байлово го превръща в най-големият дарител на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Мнозина църковни служители и миряни предполагат, че сумата, която е дарил на храма, е около 100 000 лв.

Дядо добри помага на много бедни и незрящи хора, читалища и училища. Лошото време и студът не са негови врагове, гладът и равнодушието не са негови зложелатели.

Доброто дело на столетника му вдъхва сила и той посреща всеки ден с усмивка. Той не проси – той дарява. Той забравя собствените си нужди, за да посвети живота си на каузата да спасява.

Светецът от Байлово вярва, че като дарява, помага на идните поколения, помага на вярата и на българите. Той не иска почести и благодарност.

Дядо Добри не иска нищо, но може да даде толкова много. Нека се замислим за святото му дело и да си пожелаем, че делото на светеца от Байлово ще посее зрънцето вяра у българите, което ще ни донесе по-добри бъднини.