Днес пиша за онази любов, която ухае на току-що изпечени мъфини, с пълнеж от малиново сладко.

Днес пиша за онази любов, за която не се говори на глас. А само се вкусва с върха на небцето и остава дълго да лепне там като разтопено какао, примесено с портокалови корички. И после все този вкус ще търсиш, неволно ще го сравняваш с други аромати, но те ще ти се струват монотонни.

Днес пиша за онази любов, която те събужда от дълбоката летаргия и оцветява ирисите ти в лилаво. Тази любов ще те превръща в пролетен дъжд, и ще те кара щедро да се изсипваш навън.

Пиша за онази любов, която ще надскочи себе си, ще надскочи временните обстоятелства и ще направи всичко възможно за да те задържи до себе си.

Любов, която не задава въпроси, нехае за миналото ти, а се концентрира в
настоящето и смело чертае общото ви бъдеще.

Днес пиша за онази любов, която с едно докосване те кара да заискриш, раздвижва вътрешните ти клеясали до скоро колела и те превръща в кълбо от огнени цветя.

Днес пиша за онази любов, за която си чакал и сънувал почти през целия си живот. И знаеш, че веднъж срещнеш ли я, вече нямаш нужда от други. 

Днес пиша за онази любов, за която не се говори на глас, а само се вкусва с върха на небцето...

Автор: Велина Маринова, MarVell