Христо Ботьов Петков е роден на 6 януари 1848 година в град Калофер.
Поет, революционер, преводач, публицист, мислител, журналист и литературен критик - Христо Ботев се превръща в символ на революционното движение в България, в икона и пример за подражание на българите.
Христо Ботев учи в Калофер, след това постъпва в Одеската гимназия, но бива изключен заради свободолюбиви идеи. След това става учител в Бесарабия, но през 1867 година се връща в Калофер, но скоро след това е принуден да емигрира в Румъния. Там той прави първите си литературни опити, превежда различни текстове, сътрудничи на вестници. През 1871 година в Браила става редактор на вестника "Дума на българските емигранти". През 1872 година заедно с Любен Каравелов става редактор на вестниците "Свобода" и "Независимост".
Смъртта на Васил Левски през 1873 година той прекъсва отношения с Любен Каравелов. През 1874 до 1875 година Ботев списва вестник "Знаме", което е и основно за революционната емиграция. След обявяването на Априлското въстание през 1876 година той издава вестник "Нова България". Той организира чета в помощ на въстаниците, с чиято помощ превзема австрийския кораб "Радецки" и слизат на Козлодуй. Но подкрепа от България липсва и четата води тежки сражения в Балкана. Христо Ботев в убит на 02.06.1876 година.
Христо Ботев е автор на 20 стихотворения и публицистични текстове. Той остава завинаги в българската история и литература като един от най-великите българи, променили националното мислене и философия.
В механата
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"
Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!
А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!
О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
НАЗАД
