„Малка моя,

Миналата седмица пристигнахме в киното рано. Преди филма за красавица и звяр, видяхме трейлър на филм за мъже и машини. Дойдохме, за да гледаме история за любовта, а рекламите бяха за война. Нямам против това, защото такъв е светът, в който живеем.

Имам против момичето, което видяхме в рекламата.

Тя гледаше директно в камерата, цялата в пот и мръсотия, и ни каза: „Някои деца ми се подиграваха, казваха ми „Тичаш като момиче, хвърляш като момиче, биеш се като момиче“. Биеш се като момиче? Да, бия се като момиче. Ами ти?“ В останалата част на рекламата тя активно участваше във взривяването и унищожаването на куп неща.

Чувствах се така, сякаш малкото момиче ми беше ударило един здрав юмрук в стомаха.

Погледнах към теб – 7-годишна, очите ти скрити зад 3D-очилата и чудеща се какво наистина означава да си момиче, защото посланието на рекламата лесно се долавяше – за да си силно момиче, трябва да можеш да се биеш като най-опасните мъже.

Малка моя, като твой баща искам да знаеш, че рекламата не показваше какво е да си силна жена, а по-скоро как да загубиш жената в себе си. Посланието беше продукт на една култура, обсебена от войните, победата и свръхмъжествеността, култура, която знае, че единственият начин да победи жените е като просто изтрие женствеността.

Все пак какъв е най-ефективният начин да победиш някого? Да го направиш точно като теб.

Не се връзвай.

Имаме достатъчно егоцентрични, гневни и агресивни мъже на тази планета. Няма нужда и ти да заприличваш на тях, за да докажеш на същите тези мъже, че си „силно момиче“.

Не, малка моя, за да бъдеш силно момиче трябва да се бориш срещу твоето претопяване в мъжката култура. За да бъдеш силно момиче е достатъчно да развиваш най-добрите и силните страни на твоята женственост.

За да бъдеш силна жена, не е нужно да мачкаш другите, достатъчно е да не позволяваш да те мачкат.

За да бъдеш силна жена, не е нужно да се уповаваш на агресията, достатъчно е да ѝ се противопоставиш.

За да бъдеш силна жена, не е нужно да използваш насилие, достатъчно е да използваш гласа си твърдо, решително и винаги.

Но най-важното е, че няма да станеш силна жена, ако се държиш като мъж. Ще бъдеш силна жена, ако се държиш като себе си.

В центъра на твоето Аз стои твоята душа, твоето сърце, твоята истинска същност. Тя е онази част от нас, която е най-малко осезаема, но пък затова – най-устойчива. Тя е най-неагресивната част от теб, но затова пък най-устойчива на борба.

Не е нужно да приличаш на мъж, достатъчно е да си самата себе си.

Няма да се превърнеш в истинска и силна жена, ако се бориш агресивно срещу другите. Ще се превърнеш в истинска и силна жена като се стараеш да обичаш света по своя собствен уникален, макар и простичък, но винаги красив начин.

Малка моя, ако всички ние умеехме да обичаме света по този красив начин, зверовете нямаха да имат никакъв шанс.

С обич,
татко.“

д-р Кели Фланаган, психолог