Има прекалено много неща, които не знаем, когато става дума за ефекта, който имат всички видове екрани, било то на таблети, телефони, телевизори и други, върху бебетата и подрастващите деца. За жалост, днес те получават достъп до огромно количество техника от всякакъв вид.
Няма как да знаем дали гледането на телевизия, използването на таблети и смарт телефони ще ги превърне в нестабилни емоционално зомбита, брилянтни компютърни учени, нещо по средата или абсолютно нищо от всичко изброено. Нямаме представа какви ще са последиците от синята светлина, която екраните излъчват, а тя може да разбърква нормалните часове за сън и всички възможни програми и планове за следващия ден. Не знаем дали всичката тази техника няма да накара децата да загубят интерес към играчките и книгите, както и какви може да са последиците в по-далечно бъдеще, ако това се случи. Дори не сме сигурни кои игри или статии, и кои приложения биха имали сигурен отрицателен или положителен ефект върху подрастващите.
Списъкът с нещата, които не знаем, продължава да се удължава, защото докато телевизията е част от живота ни от доста време, то таблетите и смарт телефоните не са, и е неотменим научен факт, доказан чрез доста проучвания, че отнема много време и усилия, за да се проследи дълготрайния ефект върху хората на каквото и да е било.
Но, ето какво знаем: докато екраните изместват реалната комуникация между хората, то те без съмнение влияят зле на бебетата и подрастващите.
Наистина е удивително какво се случва с мозъка през първите години от живота на детето, особено през първите три години. Мозъкът расте и се променя, изграждайки връзки с всичко само за секунди – и тези връзки (под връзки имам предвид буквални връзки с неврони в мозъка) се направляват и подбуждат от преживявания.
Това, което прави главната промяна, е комуникацията, особено тази, в която има възвращаемост. Бебето издава звук, родителят отговаря и това се превръща в разговор, по време на който бебето не само се учи да имитира и повтаря определи звуци, но и разбира каква е концепцията на разговора, както и как различните изражения на лицето означават различни неща. Бебето търкаля топка, сестрата му я връща – така бебето се учи не само как физически да търкаля топка и да я хваща, но и за редуването, начина, по който се гради връзка, как да общува и да си играе с другите.
Всички тези неща са истински важни – отнема време и повторения, за да бъдат научени. Ако детето гледа телевизия или си играе на таблета вместо да научава по-горе изброените неща, мозъкът му се развива по различен начин, който не е особено благоприятен, а това може да се превърне в перманентен проблем.
Все пак, има някои приложения, които са по-интерактивни и ако изборът ми варира между това приложение и гледането на телевизия, без съмнения бих избрал приложението. Но нито едно приложения няма да успее да измести човека. Ако мисълта детето ни да стои и да си играе на някоя видео игра ни съблазни, и още по-лошото - да започнем да мислим, че това е нормално ... е, това би било наистина ужасно. Затова повечето специалисти препоръчват деца под две годинки да нямат достъп до таблети, телефони, гледане на телевизия и други. Проучванията по темата какви са ефектите върху децата в тази възрастова група са неточни, но въпреки това обезпокоителни, а времето прекарано с хора е важно и изграждащо за децата, влизащи в тези възрастови граници – например, комуникацията с родители и други деца спомага за развитието на мозъка.
Наясно сме и че комуникацията с някои хора е доста по-полезна от тази с други. Има и моменти, в които детето може да научи повече от някое приложение, отколкото от мама и татко (когато мама и татко не умеят да комуникират достатъчно добре, например). А да умееш да се учиш, без чужда помощ, е ценно качество.
Времето, прекарано пред различните видове екрани, не е непременно само и единствено с лош ефект – и определено има много възможности за използване на технологиите в положителен аспект, за образоването на децата (технологиите направиха чудеса с пациенти в не добро здравословно състояние, особено такива с аутизъм). Но, докато разучаваме всички възможни последици и вероятности, трябва да сме сигурни през цялото време, че технологиите няма да възпират децата ни, особено малките, от комуникация с техни връстници, родители, и света около тях, като цяло.
НАЗАД
