На днешния ден през 1899 г. в град Дрезден, Германия, се ражда немският писател Емил Ерих Кестнер. Творбите на автора вълнуват поколения наред, Без значение, че повечето от тях са предназначени за най-малките, в тях смисъл може да открие всеки. Нека разгледаме прозренията за живота, до които е достигнал приживе:

„Простите неща се обясняват толкова сложно!”

"Най-удобното обществено мнение си остава липсата на обществено мнение."

"Човек може да се измъкне от мръсотията, само ако сам се омърси."

„Единствените, които задържат властта, са тези, които жадуват за нея.”

„Само тези, които растат, но и остават деца, са хора.”

„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”

„Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.”

„Не можеш да докажеш куража си единствено с юмрук, трябва и ум.”

„Защо трябва да правим нещата винаги така, както са правени преди?”

„Действията говорят по-силно от думите.”

„Който не е работил в чужди земи и не е срещал чуждестранни майстори, не може да се нарече майстор. Трябват да те признаят не само у дома.”

„Да срещнеш назначен учител, който е роден за учител, е толкова рядко, колкото да срещнеш герои или светци.”

„Можеш да построиш нещо много красиво само от камъни, стига да ги подредиш по правилния начин.”

"Масовата безработица, духовната депресия, последвала стопанската, стремежът към бягство от действителността, активизирането на безскрупулни партии - това бяха буревестниците на приближаващата криза. А не липсваше и зловещото затишие пред бурята: леността, оковала сърцата, която приличаше на някаква епидемична парализа. Някои почувстваха непреодолима нужда да се противопоставят на бурята и на затишието. Но бяха изтласкани настрана. Мнозинството предпочиташе да слуша панаирджийските креслювци и тъпанджиите, които шумно превъзнасяха своята синапова хартия и отровните си вселекуващи рецепти." 

А кое е вашето любимо негово произведение? Споделете с нас в коментарите.