Един текст, който дава много отговори. Един текст, който трябва да прочетеш. За да се разбереш...

„Любовта е много по-проста, когато си млад. С годините, тя се усложнява. Става много по-объркана и много по-деликатна.

Да се влюбиш става все по-трудно.

 

Защо това е така? Защо не става по-лесно с всяка изминала година? Това би имало повече смисъл. А истината е, че нещата се развиват точно в противоположната посока.

 

С натрупването на повече опит и повече мъдрост би трябвало да ни е по-лесно да открием любовта. Само че, без значение дали ви се вярва, или не,

 

любовта до голяма степен е въпрос на избор.

 

Любовта не е магия сама по себе си. Ние я превръщаме в такава. И защото истинска магия (ала Хари Потър) не съществува,

 

магията се получава, когато приемем, че най-добрият отговор, който можем да дадем на въпросите на живота, е, че не знаем отговора.

 

Точно заради това магията на любовта сякаш се изпарява с времето. Колкото повече развиваме интелекта си, толкова по-малко неща не знаем. И толкова по-малко място остава за чудеса. Колкото повече разбираш любовта и ролята си в нея, толкова по-трудно е да откриеш и задържиш романтиката.

 

За да се влюбиш, трябва да усещаш, че се нуждаеш от любов. Защото

 

ако не вярваш, че се нуждаеш или че заслужаваш любов, ще я отблъснеш – съзнателно или не.

 

А какво значи някой да се нуждае от любов? Да иска любов? Това значи, че този човек иска до себе си партньор, с когото да споделя своите приключения.

 

Така че, колкото по-независим и самодостатъчен си си, толкова по-трудно ще се влюбиш.

 

Помислете за това. Защо хората често разрушават връзки, които изглеждат напълно нормални? Защото искат независимост. Искат свобода. Не искат да бъдат ограничавани. И променяни.

Когато двама души започнат връзка, те се отказват от част от своята независимост в името на това да бъдат заедно. Което, всъщност, е прекрасно. Но не за всички.

 

Колкото по-интелигентен си, колкото повече цениш свободата и независимостта си, колкото повече осъзнаваш собствената си стойност, толкова по-малко компромиси си склонен да правиш. А без компромиси не може да има истинска връзка.

 

Хората често имат различна представа за това какво значи личната свобода. Ако вижданията им са диаметрално противоположни, връзката няма да издържи. Рано или късно ще се разпадне. Единият от двамата, който няма нужда да се чувства независим, ще се опита да „впримчи” другия и по този начин всъщност ще го отдалечи от себе си. В крайна сметка единият ще се чувства наранен, а другият – задушен.

Затова най-добре е да свържете с човек, който разбира независимостта както вас. Разбира се, това не гарантира нищо. Но шансовете за успех на връзката са далеч по-големи.

 

Дотук добре. Намерили сте някого, с когото си пасвате по въпроса за личната свобода. Но идва проблемът с интелигентността. И нещата се усложняват още.

 

Романтичната любов или поне така си я представяме, е сляпа. В училище ни учат какво ли не. Учат ни на математика, химия, физика, литература... Но не ни учат как да обичаме. На тази тема не е посветен нито един урок в учебниците. И ние се впускаме в любовта напълно неподготвени. На сляпо. 

 

И сме достатъчно глупави да вярваме, че, понеже любовта е нещо естествено, няма нужда да се учим как да го правим правилно...

 

Знаете ли какво друго е естествено? Бягането. Но въпреки това колкото повече тренираме, толкова по-бързи ставаме. Говоренето също е естествено. Но колкото повече се упражняваме, толкова по-красноречиви ставаме.

 

Любовта може да е интуитивна, но определено има много какво да учим за нея.

 

Само че по някаква причина отказваме да го направим. Да обичаш е най-важното нещо, но ние не учим децата си как да го правят правилно.

 

И така, какво се случва, когато високо интелигентните хора се влюбят?

 

Започват да си задават въпроси. Искат да разберат любовта по-добре, да я проучат, да я изследват...

 

Опитайте се безспирно да се борите с една математическа задача. Накрая ще ви писне. Същото става и когато се борите да „разрешите уравнението” на любовта. Колкото по-интелигентен е човек, толкова по-сложна картина на любовта рисува съзнанието му.

 

Любовта не трябва да бъде разшифрована. Тя трябва да бъде изживявана.

 

И тук идва големият проблем за интелигентните хора. Те са свикнали да анализират всичко. Да имат отговор на всеки въпрос. Да се оставят на сляпо за тях е стресиращо. Нелогично. И затова те просто избират да си тръгнат. Да се върнат в зоната си на комфорт.

 

Запомнете: любовта не е магия. Ние я правим такава. Стига да поискаме. Стига да се осмелим да рискуваме."

Автор: Пол Хъдсън