През последните години употребата на фотозащитни кремове се превърна в поредната мантра. Всички ги употребяват, просто защото “така трябва”. Обикновено изборът на продукт е емоционален и рядко рационален. Хората, страдащи от акне, както и тези, които са предразположени към акнеична кожа не правят изключение. Всъщност, има ли разумна причина за това поведение?

Ние, като дерматолози, ежедневно чуваме: “Употребявам редовно “силен” фотозащитен крем, а петната от пъпките не намаляват, а се увеличават!” Всъщност, къде е истината?

Петната по кожата, които остават след пъпките представляват част от белезите, които се формират при пациентите с акне. Механизмът, по който се образуват тези червени петна е сложен и е свързан както с индивидуални особености на кожата, така и с конкретната форма на акне, но никога с въздействието на слънчевите лъчи. Този вид белези се лекуват най-успешно с комбинация от медикаменти и васкуларни неаблативни лазери.

От друга страна, поради спецификата на техния състав, фотозащитните кремове често са доста “комедоногенни”, т.е. склонни да предизвикат ново  и/или да влошат съществуващо акне. Причината за това са съдържащи се в тях субстанции, които “запушват порите”.

Всъщност, зад този популярен израз се крие способността на определени вещества да предизвикват засилено размножаване на клетките, които постилат изходното каналче на мастните жлези или директно да го “запушват”. Като следствие, мастната секреция не може да изтича по кожната повърхност, започва да се натрупва и се  образува отворен (черен) или затворен (бял) комедон. Това затворено пространство е благоприятно за размножаването на специфичните за различните форми на акне бактерии или гъбички. Отделящите се при развитието им вещества започват да дразнят кожата и се появяват гнойни и зачервени пъпки.

Тези явления (съвсем разбираемо) дразнят и се стига до логичното действие “изстискване”, защото “не мога да се появя така пред хората”. При този процес дразнещите субстанции във възпалената мастна жлеза се “инжектират” в околните тъкани, засилващи и продължаващи възпалението в кожата.

Именно този процес е причината за червените петна по кожата, а не слънцето. Затова, лечението им трябва да бъде насочено към премахване на възпалението и последващото възстановяване на кожата, а не към “сляпа” употреба на фотозащитни кремове, които могат дори да влошат състоянието.

Тогава има ли изобщо смисъл да се произвеждат фотозащитни кремове, предназначени за хора с акне?! Действително ли употребата им е напълно безсмислена?

Всъщност истината е, че фотозащитни кремове могат и трябва да се употребяват при терапията на акне, но след внимателна оценка на състоянието на продукта, който ще бъде използван.

Кога и какво?

Хората с по-тъмна кожа, които никога не изгарят, когато се излагат на слънце, са склонни да реагират с петна (хиперпигментации) след кожни възпаления, независимо от тяхната причина. Всякo увреждане на тяхната кожа, независимо от рана или заболяване, често завършва с пигментация, продължаваща години. При тези хора, червените белези след акне могат много лесно да се трансформират в пигментации. Лечението им е изключително трудно и е добре да се провежда от квалифициран дерматолог с опит, разполагащ с достатъчно апаратура. Често неуспешната терапия води до засилване, вместо до подобряване на проблема. В тези случаи използването на подходящ фотозащитен крем навреме и по правилен начин е задължително.

Втората група пациенти с акне, при които използването на фотозащитен крем е задължително, включва тези, които се подлагат на лазерна терапия за лечение на акне и/или белези от акне. Те трябва да употребяват фотозащитния крем, изписан от лекуващи дерматолог, по начина описан подробно в рецептата. Тук е мястото да уточня, че не съществува “лазер за лечение на акне”. Винаги лечението на акне се извършва с медикаменти, избрани според формата и вида на заболяването, а лазерите имат само спомагателна роля. От друга страна не съществува “лекарство за премахване на белезите от акне”. В тези случаи използването на различни видове лазери в правилната комбинация е задължително, ако търсим бърз и добър резултат.

Третата група потребители имат по-мазна и/или склонна към акне кожа, за която желаят да се грижат адекватно, като не й позволяват да остарее преждевременно. При тези хора ежедневната употреба на фотозащитен продукт е задължителна, но той трябва да не засилва омазняването на кожата и да не предизвиква появата на акне. При започване на активна противостарееща терапия, включваща апаратни процедури в дерматологичен кабинет, фотопротекцията трябва да се засили.

Понякога за лечение на акне се използват лекарства, които правят кожата по-чувствителна към слънчевите лъчи. Използването на фотозащитни кремове при тази четвърта група пациенти е задължително, но трябва да става след преценката и по писменото предписание на лекуващия дерматолог.

Имам акне (кожа, склонна към акне). Как да си избера подходящ фотопротектор?

На първо място кремът трябва да бъде некомедоногенен. Най-общо казано това означава, че не предизвиква запушване на порите и поява на пъпки. Обикновено тази информация присъства на опаковката под различна форма, в зависимост от производителя, но не трябва да се приема буквално. При някои производители това е маркетингов трик, докато при други е резултат от проведени клинични изпитания и е значително по-достоверна.

Истината е , че всъщност няма фотозащитен крем, който гарантирано да не предизвиква поява или влошаване на акне. Затова употребата на фотопротектор при кожа с или склонна към акне, трябва да става в комбинация с други продукти и да бъде в контекста на цялостната грижа, според преценката на лекуващия дерматолог.

Освен с търсения ефект, изборът на фотозащитен крем трябва да се съобрази и с индивидуалните предпочитания на потребителя. Прекалено мазните и лепкави текстури трябва да се избягват, дори и ако от медицинска гледна точка са адекватни, защото просто няма да бъдат употребявани. Добрите производители използват съставки, които преобразуват излишната мазнина по кожата, премахвайки неприятната “лъскавина”.

В моята практика, обикновено предоставям на пациента няколко мостри на фотопротектори, които са подходящи от клинична гледна точка, като оставям окончателното решение на самия човек, за да съм сигурен, че кремът няма да причинява дискомфорт. След това адаптирам останалата терапия към направения избор, така че да бъде ефективна и комфортна, доколкото е възможно във всеки конкретен случай.

В заключение, употребата на фотозащитни кремове от пациенти, страдащи от акне не е задължителна, но се налага при определени обстоятелства. Изборът на подходящ продукт е най-добре да бъде направен от лекуващия дерматолог, за да е съобразен с цялостната терапия.

Хората с мазна и/или предразположена към акне кожа е правилно да употребяват ежедневно фотозащитен крем, като част от противостареещата грижа. Препоръчително е да се избират некомедоногенни продукти на производители на медицинска козметика, защото техните качества са изпитани в лабораторни и реални условия. Най-общо казано, това означава че тези фотозащитни кремове ефективно предпазват от ултравиолетовите лъчи, комфортни са за  употреба и не предизвикват допълнително омазняване  и поява на така ненавижданите пъпки по кожата на лицето.

Учените от Eucerin използваха експертните си познания в областта на фотозащитата и грижата за кожата, за да разработят слънцезащитен продукт специално за нуждите на мазната и акнеична кожа. Резултатът е ултра леката гел-крем текстура на Eucerin® SunGel-CremeOilControlDryTouchFaceSPF 30 и 50+. Двата продукта съдържат ефикасни UV филтри, биологична клетъчна защита и технология за контрол на омазняването.

За автора:

Д-р Евгени Христозoв, дерматолог в Lege Artis, Стара Загора Д-р Христозов е практикуващ специалист дерматолог с над 20 години професионален опит. Основател е на първият за България частен дерматологичен център “Lege Artis”, през който до момента са преминали повече от 21 000 пациенти. Въвежда лазерната епилация в България през 1999 година. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дерматологично дружество, съосновател и член на УС на Сдружение частнопрактикуващи дерматовенеролози, член е на Европейска академия по дерматология и венерология (EADV), Американска академия по дерматология и венерология (AAD), Европейско дружество по лазерна дерматология (ESLD ).