От Dama.bg решихме да публикуваме за вас емоционалния пост на прочутия блогър с ник morena-morana, който разсъждава върху основните проблеми на тридесетгодишните. Макар и с много от твърденията да би могло да се поспори, трябва да признаем, че в тези разсъждения има и нещо вярно.
Ако сте родени през 80-те и се смятате за зрели хора, то този текст е за вас. Всеки ден ходите на работа, но все още не сте ударили джакпота? Рутината не ви доставя радост и сте сигурни, че сте се родили за велики дела? Тогава се подгответе да чуете истината за себе си…
Капанът на високите очаквания или защо никога няма да сме щастливи
Рядко някой от поколението на бабите ни си е мечтал за принца на бял кон, скъпи курорти или дори за чаша шампанско. Всичко това навремето е изглеждало като утопия. Бабите ни са се радвали на хубаво време, добра тареколта, възможността да работят за прехраната си и за стабилна работа. Радвали са се практически на всеки мъж, откъдето тръгва и поговорката „Само да не пие и да не ме бие”. А в свободното от тежкия труд, раждането и отглеждането на деца време, те прекарвали в старания да създадат уют в домовете си.
Нашето поколение не помни онези гладни времена. Сегашните тридесетгодишни едвам си спомнят проблемите през 90-те, защото са били невръстни деца. Затова много от желанията на днешните внучета, бабите възприемат като признак за разглезеност.
Мъжете си мечтаят да са богаташи, да си седят по цял ден, да не вършат работа и се отнасят с презрение към труда. По-добре половин ден да изгубят в компютърни игри на мениджърските си постове, отколкото да се трудят здраво. Жените са по-зле. Те са по-мързеливи и от мъжете. Идеалната жена днес е безделница, висяща на врата на богаташ, държанка. Пазарът е препълнен от хищни безделници и евтини държанки. При това, ако стандартите ви за красота не преминават хора по-грозни от Брад Пит, то няма как да намерите щастието в този живот. Около вас винаги ще се въртят само „тъпаци”.
Ако сравним днешното положение с всички минали моменти в историята на човечеството, обективно можем да отбележим, че днес животът е много по-лесен. Но субективно – от всички страни долавяме реквиема на разбитите надежди. Това са стоновете на непризнатите гении. Непризнатите и самопровъзгласилите се. Никой днес не иска да е обикновен.
Пренаситеност
Още една от причините за нашите нещастия е пренаситеността. Спомнете си колко вкусни са обикновените печени картофи на жар по време на поход в планината. А сега го сравнете с онова чувство, което изпитвате в бара, когато ви е втръснало от Мохито, а Мартинито е свършило. Барманите вече не знаят как да ни удивят, какво ново да ни предложат. В почти всеки магазин вече може да намерите октоподи, екзотични плодове, сирена на 15 различни цени, а алкохолът тече като река…
Нека си признаем – пренаситили сме се! Ядем прекалено много и вкусни неща, получаваме всичко прекалено лесно. Не ценим дрехите от миналия сезон и забравяме как навремето бабите ни са кърпели чорапите, защото не са можели да си купят нови. Оплакваме се че ни е зле, докато се возим в скъпи коли с климатик. Ние хленчим и ядем през цялото време. Всичко не е малко, нищо не ни впечатлява.
За да сме щастливи, трябва да се ограничаваме. Ненапразно във всяка религия има пости. Колкото по-гладен е човек, толкова по-вкусна е храната. Колкото по-пренаситен е човек, толкова по-безвкусна му се струва храната, а душата е нещастна.
Егоизъм
Възпитали са ни така, че постоянно си мислим, че някой ни е длъжен. Не ни се е налагало да минаваме пеша по 5 километра всеки ден, за да стигнем до училище. Учителите ни се молиха да учим и да си пишем домашните. Не ни се е налагало да работим като деца, за да помагаме семейството да се прехранва. Винаги сме имали топла закуска сутрин. Много от нас не искат деца, защото не искат да се грижат за другиго. Инфантилните мъже чакат грижовното „мамче”. Жените чакат умствено изостанал богаташ, за да му увиснат на шията и да не работят. Никой не иска да работи, да дава, да се раздава!
Кои сме ние! Кои сме, ако погледнем истината право в очите? И какво заслужаваме всъщност?
НАЗАД
