Хиперактивно или палаво е детето?

Нервни, гневни, агресивни или трудно се концентрират и стоят на едно място... Да, такива деца са не само предизвикателство за учителите и възпитателите. Те са повод за притеснение на много родители, които често не признават пред себе си, че малчуганите им имат проблем. Темата е деликатна, но не бягайте от нея. В България заради нашата народопсихология се счита за нормално децата да са по-палави, буйни и активни. Къде е обаче тънката граница между допустимото поведение и това, което е сигнал, че трябва да се вземат конкретни мерки?

Малко факти

Психолозите наблюдават нарастване на проблеми като нарушения на паметта и концентрацията в детска и юношеска възраст. Статистиката сочи, че около 20% от учениците имат такива оплаквания. В голяма част от случаите това е свързано със съвременния ритъм на живот или с хроничен стрес, страхове или повишена тревожност при по-емоционалните деца, които могат да доведат дори до невротични разстройства.

За високите изисквания пред децата

Високите изисквания в училище, натоварената учебна програма, придружена от много и различни извънкласни занимания може да дадат обратен ефект и вместо да се гордеете със своето умно и успяващо дете, да установите, че му е все по-трудно да се справя. Какво се случва? С напредването на учебната година започва понижаване на резултатите му, а то се оплаква от умора, нарушения на съня, главоболие, споделя, че забравя или трудно запаметява, не може да се съсредоточи върху поставена задача и в резултат допуска грешки.

Какво стои зад модерния термин хиперактивност?

Слабата концентрация, липсата на самоконтрол и безпокойството могат да са сигнал за наличие на друг проблем – т. нар. синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Неговите симптоми се забелязват от близките на детето най-често в периода около 4-годишна възраст. Счита се, че в България са засегнати от 3 до 7% от децата, като по-често се наблюдава при момчетата.

СДВХ се счита за хронично заболяване, тъй като близо половината от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. В тийнейджърска възраст такива ученици като цяло имат по-ниски постижения, по-често са наказвани или изключвани от училище, имат склонност към деструктивно поведение. Хиперактивните деца се концентрират трудно, особено лошо се представят в дейности, които са им скучни, трудни. Не могат да потискат импулсите си в социални ситуации, прекъсват другите, извършват опасни действия, без да се замислят.

Повече за причините

Сигнал за нужда от внимание, проблеми в семейството или нездравословни навици в ежедневния режим на детето? Много фактори могат да улеснят проблемите в поведението му. Преди да повдигате безсилно рамене, анализирайте ситуацията. Задайте си следните въпроси:

-       Приема ли нужните витамини и минерали? От голямо значение е балансираният прием на сложни въглехидрати и протеини, на пресни плодове и зеленчуци. Полезна е редовната консумация на риба заради фосфора и ненаситените мастни киселини, които стимулират дейността на мозъка. Желязото, мазнините и въглехидрати са нужни, за да се подсигури достатъчно енергия за мозъка.

-       Късно ли вечеряте у дома? Важно е преди сън да се намали количеството на приеманата храна, като вечерята не бива да съдържа тежки и мазни храни, сладкиши и газирани напитки (особено такива, които съдържат кофеин).

-       Колко вода пие на ден? За добра концентрация и внимание е от значение и добрата хидратация. Следете дали детето ви пие достатъчно вода - не сокове и газирани напитки!

-       Искате ли повече отколкото трябва от детето? Избягвайте да претоварвате малчугана. Не го карайте да прескача от дейност към дейност, без възможност да си отдъхне и просто да се забавлява, за да възстанови енергията си. 

В помощ на родителите

Ясно е, че никой не ни учи как да бъдем добри родители. Не се обвинявайте, не се чувствайте виновни, ако сте осъзнали, че в желанието си да възпитате успешни и отговорни деца, вероятно сте вдигнали много високо летвата. Вместо негативни емоции мислете конструктивно и подобрете общуването си с детето. Можете да организирате и аранжирате заедно мястото за учене на детето. Нека е спокойно и комфортно, релаксиращо и без никакви дигитални устройства, които да разсейват.

Обяснете на детето да прави малки стъпки при изпълнението на задачите. Да ги разделя на малки части и така да ги изпълнява. Ако децата се отегчават от скучни дейности, редувайте ги с атрактивни за тях и поговорете защо дадената задача е важна, и си заслужава да бъда направена. Нормално  е децата да са добри в едно и да им трудно в други случаи. Помислете как да ги мотивирате да приемат и приятните им и по-неприятните предизвикателства. Пояснете, че в живота също ще има тази пъстрота.

Често децата с поведенчески проблеми имат силна моторна активност, а сякаш мозъка не може да отговори на нея, все едно няма синхрон между тези две нива на тялото. Затова освен горните мерки трябва да подобрите работата на мозъка и баланса между активност и покой. Ефективен и безопасен вариант е създаденото от Немския хомеопатичен съюз лекарство Киндинорм.  Той е комбинация от лайка, която намалява общата свръхвъзбудимост на детето; калиев фосфат, който балансира нервната система; валериана, която успокоява; стафизагрия, която помага при изблици на гняв, раздразнение и при свръхчувствителност към критични забележки. Добре е Киндинорм да се използва при много емоционални деца особено при тръгване на детска градина или училище, за да приемат по-лесно новата среда. При нужда се комбинира и с други лекарства, като приемът е поне 2-3 месеца.

Ясно е, че причините за поведенческите проблеми могат да бъдат различни. Но в крайна сметка отстраняването на тези, които зависят от нас до голяма степен ще подобрят ситуацията. Не се отчайвайте, а вярвайте повече в себе си!