Това е синът ми Зак. Той е на седем и ще бъде втори клас. С различни ръчички е, както можете да видите от снимката, тъй като дясната ръка на Зак не е напълно развита. Наричаме я „малката ръчичка“, защото тя наистина е такава. Осиновихме Зак, когато беше на две и си мислехме, че проблемът с ръката му всъщност не е нещо особено.

Прекарахме последните пет години в опити да го убеждаваме да не обръща внимание на това и че то просто е част от него. Той играеше футбол и ходеше на приложни изкуства, оцветяваше, помагаше ми в кухнята, оправяше се сам с мръсните дрехи.

Но преди няколко седмици Зак започна да ми повтаря, че нещо не е наред и че го е страх да се върне в училище. Аз, разбира се, бях прекалено заета, за да му обърна внимание, тъй като постоянно трябваше да се занимавам с нещо "важно"... 

Никога не съм приемала детето си като по-различно от останалите, защото то е прекрасно, енергично и усмихнато. Тогава той сподели, че в училище го зяпат и му задават въпроси за ръката. Отговорих му, че е възможно и че е абсолютно нормално да се интересуват, защото ръката му е малко по-различна от тази, която всички са виждали.

Тогава той замълча и ми обясни, че няма нищо против въпросите, но че изпитва умора да обяснява дали се е родил така.

Зададе ми въпроса и дали е нормално да е уморен. Опитах се да му обясня, че е съвсем разбираемо да се чувства така, но в този момент той ме помоли да накарам хората да спрат да бъдат зли с него. Не знаех как да реагирам и какво да отговоря. След известно раздразнение синът ми ми разказа, че някои деца на дневния лагер са му се подигравали, макар че той е много деликатно дете и за мен беше трудно да определя дали са били истински подигравки или просто любопитство.

Затова, мили родители, днес искам да ви дам един съвет: Задвайте въпроси и се интересувайте от хора, които изглеждат различно, но мислете как ще ги зададете, за да не нараните човека отсреща, защото това би могло да бъде много деликатна тема, особено когато срещу вас стои живо същество, което има чувства. А ако имате дете, което е различно, обръщайте внимание на чувствата му, говорете с него, за да няма усещането, че е отхвърелно и различно!