Стоя и се взирам в празния лист срещу себе си.
Той и Аз.
Тръпне в очакване. Да го запълня.
Пише ми се. За теб.
Ала думите трудно се подреждат в изречения.
Съзнанието ми е като разхвърлена стая.
Нищо не е на мястото си.
Така ми влияеш.
Разконцентрирана съм. Хаотична.
Доста често и мечтаеща.
Напоследък - по-шумна и по-щастлива.
Като прибавим и по-усмихната.
Витая в облаците.
Смея се доста.
Дните започват с пеперуди.
А нощите ми завършват с цялото животинско царство.
Живота ми е пълен с изненади.
И ти си главната причина за всичко това.
Караш ме да се вдетенявам.
Забравям за проблемите си, когато прекарвам времето си с теб.
Така ми влияеш.
Да забравям къде се намирам. Да забравя за време и пространство.
Изстрелваш ме на седмото небе.
И, господи, толкова съм влюбена.
В теб.
Автор: Яница Илиева
НАЗАД
