Мигел де Сервантес Сааведра е испански романист, драматург и поет, считан от много литературни критици и анализатори за най-великия испански автор. Неговият роман Дон Кихот се приема за един от най-големите шедьоври на световната литература. Заради своя увлекателен стил и тънка проницателност Сервантес придобива известност, сравнима с тази на гръцкия рапсод Омир, италианския поет Данте Алигиери и английския драматург Уилям Шекспир. А ето и уроците за живота, на които ни учи той:

1. Всеки човек трябва да се съди по неговите дела.

2. Свободата е най-висшето благо!

3. Историята е съкровищница на нашите деяния, свидетелка на миналото, пример и поука за настоящето, предупреждение за бъдещето.

4. Честността е най-добрата политика.

5. Живей в разбирателство със своята съвест и нека хората да говорят каквото си искат.

6. В живота на героите има предел на щастието и славата, на който те трябва да спрат; ако отидат по-нататък, те ще изпаднат в нещастие и презрение.

7. В душите на страхливите няма място за щастие.

8. Собствената похвала унижава човека.

9. Пътеката на добродетелите е много тясна, а пътят на порока е широк и просторен.

10. Когато боли главата страда цялото тяло.

11. Похвалата само тогава е добра, когато е добър този, който хвали.

12. Грехота е, ако жената изглежда по-малко красива, отколкото може да бъде.

13. Жената винаги ненавижда този, който я обича и обича този, който я ненавижда.

14. Единственото средство да се победи любовта, е да се бяга от нея.

15. Раздразнената и притисната към стената котка се превръща в тигър.

16. Свободата е на върха на копието!

17. В нещастието съдбата винаги оставя вратичка за изход.

18. Всичко на света може да се поправи освен смъртта.

 19. Няма такава болка, няма такова страдание, телесно или душевно, което времето да не отслаби и което смъртта да не излекува.

20. Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо, както учтивостта.

21. Който не умее да се ползва от щастието, когато то идва, не трябва да се жалва, когато то си отива.