Според известния психолог Мелани Грийнберг има три основни причини за липсата на увереност и самочувствие. Всяка една от тези причини може да бъде преодоляна, но за да го направим, първо трябва да разберем корените на тези проблеми.

Според проучванията щастието на хората зависи на 40% от скорошни събития в живота им. Раздяла, смърт в семейството, уволнение и болести съсипват щастието ни. Тъй като нещастието и тъгата влияят на начина, по който се възприемаме, това се отразява зле и на самочувствието ни.

Най-важното е да осъзнаем и приемем, че провалите и грешките са част от живота. Преди да стане президент, Ейбрахам Линкълн бил уволнен и два пъти не успява да бъде избран за член на Конгреса. Ако човек успее да се съвземе след провалите, той може да постигне велики дела.

Как да преодолееш липсата на увереност, породена от скорошен провал:

  • Дай си време да се приспособиш към новата ситуация.
  • Не се изолирай, вместо това не спирай да се занимаваш с дейностите, които те интересуват и вълнуват.
  • Говори с приятелите и семейството си, за да се разсееш от негативните мисли и да се почувстваш по-спокойна.
  • Говори за провалите си с хора, на които вярваш.
  • Не се отказвай, прояви упоритост в преследването на целите си.
  • Опитай нов подход.

Много от нас понякога се притесняват да попаднат в ситуации, в които трябва да говорят с хора, които не познават – купони, семейни събирания и интервюта за работа. Притесняваме се, че хората ще видят само недостатъците ни и ще си съставят негативно мнение за нас, което води до притеснение и липса на самочувствие.

Всеки от нас е имал такива неприятни преживявания – били сме отхвърлени от колеги или познати, подигравали са ни се в училище и резултатът е страх от социални контакти. Проблемът може да се корени и по-дълбоко – още от най-ранни детски години. Ако родителите са сравнявали детето си с останалите деца по негативен начин, ако са го критикували или никога не са били доволни от постиженията му.

Като правило тази причина се корени в изкривената ни представа за степента, в която другите се интересуват от личността ни. Всъщност повечето хора са погълнати от себе си и представата, която ще си създадат за теб, няма да е негативна или критична. Освен това, когато другите съдят някого, те го правят, за да повдигнат собственото си самочувствие, защото те самите не са уверени в себе си. Тези прояви са толкова повърхностни и дребнави, че не си заслужава да им отдаваш значение.

Как да преодолееш социалната тревожност:

  • Спори със своя вътрешен глас, който обикновено е твърде критичен. Напомняй си колко добри качества притежаваш – ти имаш добро чувство за хумор, добра приятелка си, талантлива и умна си. Каквито и да са силните ти страни, не ги забравяй.
  • Ако ти се налага да говориш с хора, които не познаваш добре, предварително измисли няколко теми за разговор.
  • Ако се опитваш да избягваш хората, ще стане само по-зле. Отиди на купона или на срещата, въпреки че се притесняваш. Опитът е много важен, а ще го придобиеш само с практика.
  • Поставяй си реалистични цели. Започни с кратък разговор с един-двама непознати на купона.
  • Фокусирай се върху хората около теб. Наблюдавай ги как изразяват емоциите си и какво казват. Това може да ти помогне да не си толкова съсредоточена върху себе си и да откриеш нови начини да комуникираш с хората.

Някои хора си поставят твърде високи стандарти за всяко нещо, което правят. Те са убедени, че трябва да получават само най-високите оценки, да имат най-талантливите деца, най-красивия съпруг, най-страхотната работа. За съжаление, обикновено нещата не вървят точно така, както сме си ги представяли. Има обстоятелства, които не можеш да контролираш: тъпият ти шеф, безработицата, гените ти и много други.

Ако постоянно си разочарована, защото не си толкова перфектна, колкото мислиш, че трябва да си, това ще доведе до липса на самочувствие и никаква увереност. Това безпокойствие е причина за много сериозни здравословни проблеми: депресия, безсъние, хранително разстройство и хронична умора.

Как да преодолееш перфекционизма си:

  • Трябва да оценяваш усилията, които си положила, за да постигнеш нещо, а не само крайния резултат (който много често не зависи от нас).
  • Запитай се: Ако станеш с 10% по-перфектна в определена сфера от живота си, ще постигнеш ли желания резултат, ще бъдеш ли по-щастлива? Ако отговорът е „не”, тогава няма смисъл да губиш времето си.
  • Перфекционизмът се гради на принципа „всичко или нищо”. Опитай се да разбереш, че нищо в живота не е само черно или бяло – всичко е в различни нюанси на сивото. Когато съдиш себе си, вземаш ли предвид всички обстоятелства? Научила ли си нещо ново, когато си се опитала, но не си получила идеалния резултат?
  • Самочувствието на перфекционистите никога не е стабилно. Те са доволни от себе си, когато всичко върви по техния план, и се мразят, когато животът им върви само горе-долу добре. Обичай себе си, каквото и да става.