"Пепеляшка е доказателство, че чифт обувки могат да променят живота ти!" - Кристиан Лубутен
Обувките са може би най-голямата женска мания. Няма жена, която да не обича обувките. И въпреки че в началото обувките са били измислени, за да предпазват краката на човек от наранявания, докато ходи, то днес, особено дамските обувки, са се превърнали в същинско изкуство. Те служат за изразяване на собствения стил, а особена почит се отдава на обувките на висок ток. Носенето им изправя стойката, стяга прасците и кара всяка дама да изглежда стройна и красива, а дизайнерите сътворяват истински съкровища, които да карат притежателките им да се чувстват като принцеси.
Ето няколко интересни факта за любимите ни токчета.
1. Този символ на абсолютната женственост е измислен от мъжете. Конкретните исторически сведения за тяхната употреба идват от 1533 г., когато Катерина де Медичи е запечатана от придворните художници с подобни обувки на сватбата на Орлеанския дук. През 17 и 18 век не само жените, но и мъжете били подвластни на модата на високите обувки - 13-сантиметровите токчета били задължителни за крал Луи XIV. 20 век носи на жените ново усещане за свобода. Обувките са не просто удобни, те стават по-украсени и предизвикателни.
2. Думата "стил" идва от латинското "стилус", в превод - малко метално острие или заострен предмет, наподобяващ молив по големина и форма, с който римляните пишели върху восъчни плочки.
3. Височината може да варира от 2.5 до 25 сантиметра в зависимост от това дали обувката има платформа в предната част.
4. Минималният диаметър на едно токче е 0.5 см
5. "Котешки токчета" се наричат тези, които са по-ниски от 5 см. Това са и протоколно най-подходящите токчета за жени дипломати например.
6. Оригиналното италианско токче има вградена тънка пръчка от стомана или друга сплав за подсилване.
7. Първите иглени токчета прави френският обущар Андре Перуджа през 40-те години на миналия век за участие на най-известната актриса във Франция по онова време - Мистингет.
8. Италианското стилето (класическото италианско токче) от 50-те и 60-те години на 19 век не надвишавало 0.5 см в диаметър, за което често било забранявано на обществени места, тъй като повреждало подовите настилки.
НАЗАД
