Искам мъж, който е поне наполовина добър, колкото баща ми

Бащите са първата любов на дъщерите си. Първият човек, който показва с примера си какво може да очакват от мъжете, докъде е готов да стигне, за да направи момичето си щастливо. Точно така заслужавате да бъдете обичани и никога не трябва да приемате нищо по-малко!

Таткото играе жизненоважна роля в живота на дъщеря си, разбирайки, че когато тя расте, ще срещне хора, които ще проявяват неуважение, които няма да се отнасят с нея добре, които ще я раняват и ще разбият сърцето ѝ. Но знаят, че никога няма да направят това за тях.

Един ден, когато е на 17, ще се прибере у дома, плачейки за момчето, на което даде сърцето си, а то просто се е възползвало от нея. Бащиното сърце ще се разбие от гледката на тази млада жена, наранена заради някой друг. Моли се тя да успее да види себе си през неговите очи - защото за него тя е най-красивото момиче.

Бащите учат дъщерите си на самоуважение. За това как да обичат себе си. Какво наистина означава любовта и че не е болка или унижение. Момичетата растат и макар и понякога очакванията, които бащите им са поставили да не отговарят на реалността, те знаят, че има поне един човек, който винаги ще ги обича, уважава и ще се отнася добре с тях.

От това да придърпа стола ѝ... до това да отвори вратата. Да уважава нейните мисли, мнения, цели и амбиции. Да вярва в нея повече от всеки друг - дори и да е единственият, който го прави.

Да му даде време и внимание, дори и да е зает - тя е на първо място.

Да боготвори земята, по която тя стъпва и да прави всичко по силите си, за да я накара да се почувства щастлива, а животът ѝ да стане по-лек и усмихнат.

Да я обича всеки един ден и да ѝ напомня, че именно това заслужава.

Да я стимулира да се учи и да расте, за да се превърне в най-добрата своя версия.

А в замяна, тя го обожава повече от всеки мъж, когото някога би срещнала.

Отношението на бащата се превръща в стандарт за очакванията ѝ към останалите мъже.

След това започва да се среща с мъже и всеки баща би казал, че независимо кого избере, той никога няма да е достатъчно добър.

Но тя търси него във всички тях. Части от някого, които да ѝ напомнят за баща ѝ. Защото, когато в живота ти има някой, който е най-великият човек, когото познаваш, някой, който се е държал добре с теб през целия ти живот, някой, който ще те защити и ще се грижи за теб, обича те безусловно, без значение какво правиш - това е нещото, което очакваш и от всички останали. Но знаеш колко е рядко.

Очакваш най-доброто от някого. И ще се учиш да си тръгваш от тези, които не ти го дават.

Защото най-голямото уважение, което една дъщеря може да покаже на баща си, е да бъде с човек, който е поне наполовина толкова добър, колкото нея. Някой, с когото да се гордее, когато ги запознава. Някой, който може да живее в сянката му. Някой, на който може да позволи да я отведе и да знае, че ще им бъде добре заедно.

Таткото поставя стандарт за очакванията на дъщеря си си и момичетата ще направят всичко по силите си, за да открият човек, който може да ги обича до такава степен.

И бащата знае, че независимо кого избере дъщеря му, именно той е бил първият мъж, когото тя е обичала!