Понякога ти се струва, че това, което изпитваш към мъжа до себе си, е онази голямата, истинската любов. Но всъщност просто си станала зависима от него. Как се случва? Неусетно. Как се осъзнава? Трудно. Не и невъзможно. Следващите редове ще ти помогнат да разбереш дали това, което изпитваш към другия, са истински чувства или е болезнена зависимост...
Зависимостта е изискваща. Токсична. Тя те кара да се чувстваш добре само когато си заедно с този мъж. Когато не си с него, сякаш само половината от теб диша, сякаш само половината от теб живее. Зависимостта те кара да си мислиш, че просто не можеш нищо без него. Че си нищо без него. Че той е причината да се родиш. Кара те да си мислиш, че без него животът ти ще е непълен. Ще е безсмислен.
Истинската любов се случва, без дори да си дадеш сметка за това. Тя се заражда бавно. И нежно. Тя е усещането, че се чувстваш добре, дори когато той не е до теб. Просто защото знаеш, че си в сърцето му. И че той е в твоето. Тя е способността да оставиш свободно пространство – за себе си и него. Тя е способността да приемеш, че, каквото е писано, ще бъде. Без насилване. Без драми. Без ненужна болка и опити да го привържеш към себе си.
Зависимостта е обсебване. Нужда от общуване 24 часа в денонощието. Нужда от непрекъснати доказателства, че за него си това, което е той за теб. И... непрекъснати разочарования, когато разбереш, че той просто не е обсебен от теб. Зависимостта е невъзможност да бъдеш истински щастлива, ако той не е до теб. Зависимостта е страх, че това, което е между вас, може да приключи във всеки един момент. Че той просто може да си тръгне и никога да не се върне.
Истинската любов е приемане. На изборите, които всеки има да направи за себе си. Разбиране, че пътят ви не е един и същ, защото всеки има да учи собствените си уроци. Да гради собствената си съдба. Истинската любов е осъзнаване, че връзката е всъщност избор – да споделите съдбите си, да намерите допирателна между своите пътища, макар и по своята същност да остават самостоятелни...
Зависимостта е идеализиране. Поставяш го на пиадестал, обожаваш го, боготвориш го... и винаги за всичко обвиняваш себе си. Убедена си, че ти си причината за всички проблеми. Че не проявяваш достатъчно търпимост и разбиране, че не си достатъчно спокойна, или забавна, или привлекателна... Че ако беше друга, нещата между вас щяха да са други,... че щеше да си по-щастлива.
Истинската любов е уважение. И себеуважение. Осъзнаване, че сте заедно в тази връзка, рамо до рамо. Че нито ти си по-горе, нито той. Че сте партньори, приятели, съмишленици. Хора, които градят заедно своето бъдеще. Изживявайки споделено своето настояще...
Зависимостта е лесна. Защото не е истинска.
Истинската любов е трудна. И изисква усилия. И ежедневен избор. Да си този, който си. И да приемеш човек до себе си такъв, какъвто е.
Автор: Манила Самюел
НАЗАД
