От много дълго време, една много тънка линия разделя човечеството, от всички други живи същества. Днес, от екипа на Dama.bg, решихме да ви запознаем с малко интересни факти покрай споровете, които се водят за защитата на животинските видове.

Според закона на Запад, всяко животно , което не е човек, се смята легално за „нещо“.

Ние купуваме, продаваме, ядем, нараняваме, яздим, затваряме и убиваме тези животни, когато поискаме. Причината, подари която това се случва, е, че юридически, в съда „нещата“ не могат да отговарят сами за себе си. Те съществуват в името на човешките същества, които сме ние хората.

Тези „неща“ остават невидими за всеки цивилен съд. Борят се за юридически права, но за съжаление няма надежда, че ще получат такива.



Не много отдавна, много човешки същества са били третирани като „неща“

 През 1769 г., 20 години след пленяването му в Африка и продажбата му на робовладелец във Вирджиния, Джеймс Съмърсет е отведен в Лондон от своя стопанин – Чарлз Стюарт. Две години по-късно Джеймс успява да избяга и да се укрива от професионалните ловци на роби, които са го преследвали в продължение на два месеца, преди да бъде отново пленен и затворен на кораба „Анн и Мари“, отправен към пазарите за роби в Ямайка.
Повторното залавяне на Съмърсет довежда до едно от най-важните проучвания в Англо-Американската история. Преди корабът да отплава, кръстниците на Джеймс търсят в закона за общото право, акта хабеас корпус (означаващ "да имаш тялото си") , с който са издействали неговата свобода.

Съд, на който е отправен иск за каквото и да е юридическо право, трябва да започне с определяне на положението на ищеца. Ако той е човек, отговорът ще бъде: „Възможно е. Той/тя е човек.“ Ако ищецът е да го наречем „не-човешко нещо“, отговорът ще бъде: „Невъзможно, то легално е „Нещо“."

Начинът, по който адвокатите на Джеймс Съмърсет убедили Върховния съдия на съда в Кингс Бенч да използва закона за общото право, за да постигне юридическо преосъществяване на статута на Съмърсет, от „нещо“ към „човек“ , остава главен ориентир до наши дни.

Подобно трансформиране в закона, има за цел и проекта за Нечовешките Права

който се опитва да промени статута от „неща“ на животните към статут на „лица с права". Проектът, чрез водене на дела и образование, се опитва да убеди Американските висши съдилища, че животните като ищци, също трябва да имат права, че закона трябва да бъде променен, както при случая на Съмърсет.

След прочетеното дотук идва и моментът да си зададем елементарните, но не толкова прости за обяснение въпроси: „От какъв вид може да бъде един ищец?“ и „Какви качества притежава ищецът, които го правят способен да търси правата си?“. 

За щастие Проекта за Не-човешките Права вече се е справил с този проблем. Искайки статут на легално „лице“, те не твърдят, че животните са хора - осигуряват им защита от жестоките съществуващи закони. През изминалата 2013 година, Индия доби популярност с промяната на статута на делфини от животни към „лица“. Според проекта към този статут могат да се причислят животни, които са интелигентни, осъзнават действията си и са автономни като шимпанзетата, слоновете и делфините. Исканията им са тези видове да имат изключителна свобода, като се забрани притежанието им от организации и частни лица, както да бъдат незабавно спрени лабораторните опити върху шимпанзетата.