Как да бъдем като немските родители

Разказ на американска майка, натъкнала се на доста учудващи методи за възпитание на немските родители.

"Първият път, когато отидох на детска площадка в Берлин, щях да откача. Всички родители бяха заети да си пият кафето и грам не обръщаха внимание на малчуганите си, които висяха от катерушки-дракони, издигащи се на по 2 метра над пясъчника... Какво беше станало с купищата пресована пяна по земята, която е задължителна? Кой щеше да носи отговорност, ако някое от децата паднеше? Правилно ли беше всичко това?

Противно на стереотипите, повечето германски родители, които съм срещала, са абсолютен антипод на всякаква отговорност и стриктност. Те обръщат огромно внимание на независимостта и отговорността на децата си - нещо, което за мен не бе нормално. Те не само че не пренебрегваха децата си, но още по-странно – вярваха им. Берлин не се нуждае от движение "Родители, свободно отглеждащи децата си“, защото в Германия най-правилният начин за възпитание на децата е да си над нещата.

Ето още няколко неща, които родителите в Берлин правят:

В берлинските детски градини или т. нар. „kitas” (съкращение на думата Kindertagesstätte - детска градина) не наблягат на академичните занимания. В действителност учители и родители ме обезкуражиха, когато им казах, че карам детето си да чете. Казаха ми, че това е нещо специализирано, което децата научават, едва когато тръгнат на училище. Детската градина била мястото, където децата единствено трябва да играят и да се социализират помежду си. Но дори и в първи клас на децата не им бива обръщано достатъчно внимание върху заниманията с уроците. Основните училища предлагат полудневно обучение, през което има два пъти време за игри навън. Но това в никакъв случай не означава, че въпреки цялата тази свобода децата са слабо образовани. Според едно изследване от 2012 година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, 15-годишните германчета постигат резултати, които са много над средното ниво в ученето, особено когато става дума за дисциплини като четене, математика и наука, докато техните доста по-натоварени американски връстници значително изостават.

Разбрах това, когато един ден моята второкласничка се прибра въодушевена от училище, тъй като имала задача да прави опити с огън. Тя ме попита дали ще й разреша да пали свещи и да си играе с клечки кибрит. Сама? Не, разбира се. Направихме това заедно. Запалихме свещите и изгорихме заедно и безопасно няколко неща. И въпреки това тя бе единственото дете, чиито родители не дават да мята пиратки и да пали фойерверки на Нова година.

Повечето от учениците ходят съвсем сами на училище и дори се разхождат из квартала си без родителите им да ги наглеждат. Някои от тях дори се возят сами в метрото. Разбира се, като всички нормални родители и немските са загрижени за безопасността на децата си, но те по-скоро отдават огромно значение, фокусират се и учат децата си на правилата за правилно пресичане, отколкото да се тревожат за възможно отвличане. Фактите също са на страната на либералните родители - отвличанията от непознати са доста рядко явление в страната. За сметка на това, в Америка те са 115 годишно, сочи един от последните американски полицейски доклади. Така, разходките без родителски надзор или „независимата мобилност”, както я наричат педагозите в училище, са добри за децата.

Дори веднъж една от моите немски приятелки ми каза, че трите най-вълнуващи събития в живота й са именно започването на първи клас, тийнейджърството и сватбата й. В Берлин първият учебен ден в живота е синоним на едно голямо празненство в училище, и то в събота! Задължително е снабдяването с Zuckertute – огромен картонен конус с големината на детето, който е пълен с всякакви подаръци (от моливи до часовници и всякакви сладки лакомства). Но това е само началото, защото след това има още един купон, който по традиция се отбелязва със семейството и най-близките приятели. Така това първо празненство се превръща в едно от най-чаканите събития за най-малките. То ги подготвя едновременно както за голямата житейска промяна, така и за ентусиазма, който трябва да имат за трупане на знания.

Разбира се, това събитие няма как да не бъде отбелязано подобаващо и поради тази причина се организира голямо парти с подаръци. Така бива маркиран следващият етап от порастването.

Една немска поговорка гласи: „Няма такова нещо като лошо време, има неподходящо облекло.” Традицията децата да прекарват колкото се може повече време навън и то всеки ден се одобрява от родители и учители в детските градини и училища, а очевидно и от общините, като се имат предвид множеството детски площадки. Няма значение колко е студено или дъждовно навън, а в Берлин, повярвайте ми, понякога става ужасно студено, родителите настояват и карат децата да излизат.

Това обаче, пак ме връща на темата за онзи висок и страховит дракон – откакто се преместихме в Берлин аз се опитвам да приема част от методите на тукашните родители, а също и от берлинския манталитет и оставих моята 8-годишна дъщеря да се катери по него до върха му. Все още обаче съм малко объркана относно това да я оставям да се разхожда сама из квартала, все пак съм американка до мозъка на костите си.

Въпреки това, първата крачка е направена и съм горда с този факт - оставих я да ходи съвсем сама за хляб чак до пекарната. Тя се намира малко по-надолу по стълбите през една врата. Спомням си как, когато за първи път я оставих да го направи, тя се завърна гордо стиснала торбичката с хляба, който беше купила самичка. Нямаше нужда да развалям удоволствието й, разкривайки, че всъщност притеснената й майка е стояла през цялото време на балкона, наглеждайки я. Това сме ние майките..."

Източник: Time.com