Ако сте гледали как вашето малко дете се мята по пода в истерия или сте гледали как тийнейджърът ви тряска вратата и крещи за нещо незначително, докато си мислите "Какво се случва тук, по дяволите?", значи сте родител.
Колкото по-дълго съм родител, толкова по-дълго осъзнавам, че голяма част от работата ми е просто да помагам на децата ми да се справят със своите (много големи) емоции - защото, о Боже, те имат много големи емоции! Средното ми дете пищи като линейка, когато е ядосано, тъжно или просто гладно и това е доказателство за големите му емоции - а гладът му е просто болезнен, но не толкова за него, колкото за всички останали.
Макар и коренът на тези чувства често да ни се струва глупав, за децата това е нещо много истинско. И те не знаят как да се справят с него, все още не са подготвени и именно затова се нуждаят от родителите си. Нека само се надяваме, че знаем как да се справяме със собствените си проблеми и да регулираме собствените си емоции.
Но ако и вие като мен имате проблеми в тази област, няма нищо страшно. Никой родител не е съвършен и най-добрите от нас понякога също губят хладнокръвие и след миг усещаме как се извиняваме за това, че сме се разкрещели преди миг. Това е напълно нормално и дори бих казала здравословно за децата ни - важно е те да виждат как ние регулираме собствените си емоции.
Дори бих казала, че за да помогнете на децата си как ефективно да регулират емоциите си, трябва да им дадете добър пример. Не мога да ви кажа колко пъти съм изпускала нервите си заради селективното слушане на децата ми, които пропускат 99% от думите, които излизат от устата ми. Трудно е да се справяте с тези разочарования като родител. Няма да ви лъжа - това много ме ядосва понякога. И понякога - добре де, почти винаги, това си личи.
Но искам децата ми да се научат да се саморегулират, когато се разстроят за нещо и е добре да се науча как да се контролирам и след това да ги науча на същото. Помислете за това да кажете на децата си колко сте разстроени и да им кажете, че се нуждаете от малко време сами, за да се успокоите. Това простичко действие ще им покаже как да се справят със ситуацията следващият път, когато нещата не вървят по план за тях. Доброто управление на емоциите е гарантиран начин да ги научите как да контролират собствените си чувства.
Приемете и чувствата на децата си. Понякога едно дете просто трябва да знае, че му е позволено да се чувства по даден начин. Знам, че бих се радвала, ако има някой, който ще е до мен, когато съм в задръстване или съм си забравила списъка за пазаруване, когато съм в магазина и ще прошепне в ухото ми "Всичко е наред. Имаш право да се чувстваш разтревожена в този момент". Е, родителите могат да бъдат този глас в ухото на детето си, за да го уверят, че няма нищо лошо в това да се чувства тъжно или ядосано. Това нормализира чувствата им и ги учи да се справят ефективно с емоциите си.
И нека не забравяме, че не трябва да наказваме децата си за това, че са хора. Всеки има лоши дни, дори и хлапетата. Нека вашето знае, че няма нищо лошо да изпитва тези "големи" чувства и всеки човек понякога е разочарован, тъжен или гневен.
За да признаете чувствата им и да моделирате добро поведение, следващото нещо, което трябва да направите, е да преподадете на децата си уменията да се справят с чувствата. Аз лично научих това едва когато бях на 38 години и не искам това да се случва толкова късно и при децата ми.
Преди това уменията ми за справяне се състояха основно в спане, сгушване на топка и плачене. Не е особено полезно. Но децата ми могат да се справят с тези чувства по здравословен начин - просто още не знаят как.
Уменията за справяне са индивидуални за всяко дете. Може да ви се струва смешно да учите детето си да диша дълбоко. Няма лошо, има и други подходи. Ходех при един терапевт, който ми каза, че дава на дъщеря си стари списания и телефонни указатели, които да разкъсва в стаята си, за да се справи с гнева си. Това наистина я успокоявало, защото ѝ трябвало някакво физическо действие, за да се почувства добре. Когато пораснала се научила да се справя с емоциите си чрез тренировки.
Всяко дете е уникално и намирането на начин за справяне с предизвикателствата на живота не винаги е лесно. Едното ми дете просто не може да диша дълбоко, но обича да слуша музика, за да се разсее. Помогнете на детето си да разбере, че макар и да се налага да се справя с "големите" чувства, има решения, които могат да направят преживяването далеч по-лесно.
Вскички трябва да осъзнаем, че ролята ни като родител е да бъдем подкрепа. Не можем да се справим с всички проблеми на децата ни, колкото и да ни се иска. Животът понякога е ужасен - дори когато сте на 3 и най-страшното, което ви се случва е, че майка ви не ви е купила прекрасната играчка, в която сте се влюбили в магазина.
Но можем да успокоим децата си с прегръдки, думи и изслушване, за да знаят, че винаги ще бъдем до тях, когато животът е гаден. Да бъдете подкрепа за детето си е от ключово значение - така то ще разбере, че не трябва да се справя само с тежките емоции.
За едно дете това е всичко. И можем да се надяваме, че то ще порасне и ще се научи бързо да се справя с емоциите си - поне по-бързо от собствената си майка.
НАЗАД
