Отдавна си задавам този въпрос. Защото осъзнах, че освен съчувствие, трябва да изпитваш и чувство за самосъхранение. За да може после да си от полза както за себе си, така и за хората, които наистина заслужават вниманието и помощта ти. Всички познаваме хора, които използват другите като кошче за душевни отпадъци. Или поне се опитват. Хора, които са истински енергийни вампири – вечно се оплакват, вечно са недоволни, вечно имат нужда от съчувствие. Хора, които са способни само за 5 минути да изцедят всичките ти сили, цялата ти положителна енергия. Хора, които избиват комплексите си върху човека срещу себе си. Хора, които попарват мечтите на другите, само защото сами са попарили своите... След всяка среща с тях си обещаваш, че повече няма да го допускаш. Че няма да се товариш с техните проблеми, защото те не се товарят с твоите. Всъщност, никога не остава време да поговориш за твоите. Обещаваш си, че няма да позволиш на негативизма им да попари твоя оптимизъм. Но... никога не успяваш. Защото не знаеш как. Не знаеш как да се пазиш от отрицателната им енергия. Не знаеш как да се съхраниш. Аз също не знаех как. Докато не попаднах на този текст в мрежата. За съжаление, не успях да намеря автора му. Но задочно искам да му кажа едно голямо Благодаря! Защото ми помогна да намеря отдавна търсени отговори...

Ето и 5-те неща, които трябва да направиш, за да спреш да попиваш чуждата отрицателна енергия:

1. Помни, че не можеш да угодиш на всички.

 

Ако някой се държи грубо с теб, ако показва, че не те одобрява, ако търси конфликт с теб, не хаби енергията си да се опитваш да го накараш да те харесва. Ставайки зависим от мнението му за теб, това само ще те накара да затънеш по-дълбоко в неговото негативно енергийно поле.


Няма как всички да те харесват. Най-важното е ти да се харесваш. Когато постигнеш това, когато се приемеш, ти ще изградиш около себе си силно енергийно поле, което ще отблъсква негативните вибрации на останалите.

 

2. Внимавай кого каниш в живота си.

 

Твоето тяло, ум и средата, в която живееш и работиш, са твоят храм. Когото каниш в него? Всеки, който иска ли, може да влезе? Изтрива ли краката си, преди да го направи или носи със себе си кал в душата ти?
Човек трябва да е щедър, но това не значи да позволява да бъде използван. В противен случай няма да може да помогне на онези, които наистина се нуждаят от подкрепата му. Най-доброто, което можеш да направиш, е да се научиш да казваш „Не”. 

 

3. Спри да обръщаш внимание.

 

Паразитът има нужда от чужд организъм, за да живее. Когато обръщаш внимание на хората с негативни вибрации, ти им даваш от своята енергия. Може би си се превърнал в „зарядното” за някой, който има проблеми в работата, в семейството или със самия себе си. На пръв поглед в това няма нищо лошо. Но само на пръв поглед. Когато ставаш нечие „зарядно”, това те изтощава дотолкова, че нямаш сили и желание да решиш задачите, които стоят пред теб самия.


Научи се да „спираш звука”, когато е нужно. Научи се да (се) изключваш.

 

4. Дишай сред природата.

 

Излизай на чист въздух, медитирай, почивай, дишай. Пречисти тялото и душата си. Ходи гордо, с изправена глава и не позволявай на никого да те ядоса. Някой беше казал, че всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие. Не поемай чуждия гняв. Не се поддавай на чуждото разочарование. Не позволявай на никого да убие щастието в теб. Не бъди като гъсеницата, която поглъща всичко, става тромава и тежка и пълзи по земята. Бъди като пеперудата – лека и ефирна. Само тогава ще можеш да полетиш.

 

5. Поеми отговорност за собствените си мисли и емоции.

 

Вселената изпраща в живота ни хора, за да ни изправи пред поредния тест. От теб зависи как ще се справиш. Само ти можеш да покажеш какво си научил. Не бъди жертва. Никой няма влияние върху теб. Освен, ако ти не му позволиш. Свържи се с твоя вътрешен център, открий своя вътрешен мир. Открий покоя в себе си. Тогава няма да можеш лесно да бъдеш провокиран, тогава негативната енергия на останалите няма да те засегне.

 

Но най-вече, преди да се съобразяваш с другите, попитай се: кога за последно се съобразих със себе си?...”