На всеки от нас поне веднъж в живота му се е случвал цикъл от проблеми, от които сякаш няма решение. Всеки следващ е много по-сложен от предишни и изисква огромна енергия за решаването си и така, всичко сякаш се повтаря до безкрайност в спирала.

Сигурно сте забелязали, че много често нерешените и отложените проблеми в миналото се връщат обратно в живота ни. Колкото повече бягаме от тях, толкова повече те ни притискат до стената и изискват да се заемем с тях. Според психолозите обаче много често ние сами си ги навличаме с неправилна нагласа към живота. С малки корекции в мисленето си, може веднъж за винаги да се отървем от тези повторения на неприятни епизоди и да съхраним енергията си за много по-приятни изживявания.

Ако вече сте любопитни как сами предизвикваме съдбата си прочетете следващите 3 стратегии за събуждане на проблеми. Бъдете честни, кои от тях практикувате и вие?

1. Непрестанно коментиране и оплакване от дадения проблем

Това е една от най-силните причини за привличане на отрицателните неща в живота. Не повтаряйте и не коментирайте една и съща история отново и отново. Малък пример: непрестанното оплакване от шефа на работното място може да доведе до пристрастяване, следователно – проблемите на работно място няма да имат край.

За да си помогнем има само едно правило – Да спрем да се оплакваме! Понякога едно „прехапване“ на езика за няколко секунди, може да се окаже изключително ценно решение.

Това не означава да си затваряме очите за проблемите – никак даже. Но коренно променя стратегията ни за справяне с тях. Ако не се разбираме с шефа си, може би е дошло време да сменим работното си място. Ако това не ни е възможно, то запитайте се – има ли начин да минимизирате контактите си с него? Потърсете решение, но не се оплаквайте от ситуацията.

Един малък пример – преди няколко години имах силно контролиращ началник. Караше ме да пиша десетки обяснения за всичко, което може да се сетите. Реших да не роптая срещу това, макар да ми отнемаше по 2 часа на ден за да му се отчета. След това обаче захитрях. Започнах да използвам едни и същи бланки, в които само попълвах новостите по различните проекти, които движех. Научих се на организираност в излагането на постиженията си и „замазване” на провалите си.

След 3 месеца това изискване на шефа ми отпадна. Защо? Първото условие е, че аз спрях да се противопоставям на неговото безсмислие. Вместо това го приех и се опитах да не му отдавам голямо значение. Шефът ми пък изглежда си даде ясна представа, че каквото и да се пише в отчетите, важно е какво е свършено и какви успехи има насреща.

2. Маниакални мисли за проблема

На всеки му се е случвало да превърта една и съща неприятна мисъл в главата си десетки пъти. Казва си: „Защо на мен? Само ако това не се беше случило…” Така се фокусира върху нея, сякаш целият останал свят изчезва. Търси решения на проблеми, които още не са се появили и се замисля как да дава обяснения, които не са му поискани…

Тези маниакални мисли обикновено са продиктувани от представите ни за това, че непременно ще ни сполети най- лошото. Живеем в лош сценарий, като въображението ни рисува все по-апокалиптични планове. Така не търсим решение на ситуацията, а само си представяме нови и нови затруднения. Доста неприятна стратегия за живот.

Как да постъпите? Следващият път, когато ви обземе тревожност, а в главата ви нахлуват хиляди лоши мисли просто си кажете: „Аз ще приключа с този проблем по възможно най-добрия начин".

3. Действия предизвикани от страх

Ако очакваш да паднеш от високо, инстинктивно изнасяш ръцете си напред и обикновено губиш баланс. Същото е и с действията, които много от нас предприемат, когато са обзети от страх.

Нашите действия са в състояние да повлияят на нагласата ни и на положителните вибрации в живота ни. Промяната на настроението ви ще се отрази на вашето поведение, както и обратното. Ако сме в лошо настроение, проблемите сякаш са привлечени в живота ни.

Не се затваряйте в себе си от страх да не ви се случи нещо лошо. Мислете, че това, което е имало и има да става ще се случи така или иначе. Не избързвайте с емоциите и реакциите, за да не се окаже, че сами сте предизвикали падането си.