Каква е малката, мръсна тайна на родителите? Много от нас се карат, след като имат деца. А понякога разприте прерастват в истински скандал.

Но аз не знаех, че това ще се случи, когато детето ни се появи на бял свят. Със съпруга ми се карахме изключително рядко, преди дъщеря ми да се роди. А и бях чела, че модерните мъже помагат много повече на съпругите си, за разлика от мъжете от по-старите поколения. Скорошно проучване сочи, че работещите татковци в днешно време са склонни да останат у дома и да се грижат за децата си.

Днешните мъже искат да помагат в отглеждането на децата си и да прекарват повече време с тях.

Тъй като Том и аз отдавна бяхме определили ролите си в домакинството, предполагах, че лесно ще определим и новите си роли като родители. Но скоро след раждането на детето ни, се превърнахме в традиционна двойка. Не беше планирано – просто се случи.

Аз приготвях храна за детето, така че започнах да пазарувам и да приготвям храна за цялото семейство. Аз перях дрешките на бебето, така че аз перях и нашите дрехи. Когато тя беше малка, аз бях с нея у дома през деня, а вечер задълженията не спираха.

Проучване сочи, че при двойки, които стават родители за първи път, майката се грижи за детето и за дома средно по 37 часа, а мъжът – по 24 часа, макар и двамата родители да имат еднакво работно време. Когато става дума за грижите за детето, татковците се занимават по-скоро със забавните дейност, като например четенето на приказки, но не и с по-неприятните задачи – сменянето на памперси.

Иска ми се усилията на Том да бяха достатъчни, но понякога чувствам, че той е просто гост в хотела, който аз управлявам. Всяка неделя за него започва с футболен мач с приятелите му или с каране на колело. След това той взима душ, закусва и дремва, Докато аз водя дъщеря ни на партита за рождени дни и игри в парка. През уикенда той се вижда с приятели на по питие, той просто излиза, знаейки, че аз ще се справя с къпането на детето и приспиването му.
Разбира се, всичко това доведе до “освобождаването на звяра”:

Том (отваря намръщено хладилника): Няма ли вино?
Аз (разсеяно): Предполагам, че не.
Том: Не си ли купила вино?
Аз: О, значи само аз се грижа за продоволствията? Извинявайте, Ваше височество!
Том: Не, имах предвид, че ти отиде да пазаруваш днес и…
Аз (разярена): Знам отлично какво имаше предвид, ***!

В този момент дъщеря ни се втурна към нас, застана отбранително пред баща си и ми каза да не крещя на баща ѝ. Тогава я успокоих, като прегърнах баща ѝ.
Разбира се, реакцията ми беше пресилена. Разбира се, Том можеше да отиде да напазарува. Но аз избързах и избухнах, преди да помисля как ще се отрази нашата кавга на дъщеря ни.