Преди време блогърката Мариса Донъли прочита следния коментар, написан от непознат мъж в една от социалните мрежи: „Да си силна жена не е предимство. От жените се очаква да бъдат уязвими. За да станеш „силна”, нещо неминуемо те е наранило и ограбило, накарало те е да се затвориш за останалите, а това всъщност не е никак привлекателно...”

Думите му провокират Мариса да напише следния текст, който, убедена съм, трябва да се прочете не само от всички жени, но и от всички мъже. Защото да си силна жена значи преди всичко...

„За мен да съм силна жена значи, че отстоявам себе си. Значи, че съм завършена и независима личност, която може да се грижи за себе си. Значи, че имам собствено мнение и неща, в които вярвам и за които се боря.

Значи, че не се примирявам с по-малко от това, което мога да постигна и което знам, че заслужавам.

Да съм силна жена не значи, че няма да помоля за помощ, когато имам нужда от нея. Правя го. Често. Да поискам помощ не значи, че съм слаба. Значи само, че разбирам, че не съм супержена и че понякога наистина се нуждая от съдействието на някой друг.

Да съм силна жена не значи, че се дистанцирам от другите и се държа така, сякаш съм по-добра от тях. Напротив.

Значи, че непрекъснато се опитвам да бъда по-добра, да живея по-добре, да обичам по-отдадено...

Да съм силна жена не значи, че се опитвам да наложа мнението и възгледите си на останалите или да ги съдя за техните разбирания. И определено не значи, че „нещо неминуемо ме е наранило и ограбило”. Нито че ме е накарало да се „затворя”.

Всъщност, силната жена е жена, която обича себе си и своя свят и затова е позитивна, обичаща и сигурна в себе си. Да си силна жена просто значи, че си здраво стъпила на земята и знаеш коя си.

Погрешно се смята, че силните жени са трудни за обичане. Всъщност е точно обратното. Силните жени са жените, които се обичат най-лесно. Ние сме жените, чието сърце е способно да изпита истинско състрадание. Силните жени могат да помогнат. На този, който иска помощ. И на този, който твърди, че няма нужда от нея, макар да е точно обратното. Ние знаем кои сме и не се страхуваме да го покажем. Обичаме другия с цялото си сърце, защото сме се научили да обичаме себе си. Ние искаме да направим по-добри не само себе си, но и хората до себе си.

Ако си мъж, който се е уплашил от силна жена, това е, защото най-вероятно знаеш, че тя ще се опита да извади на повърхността най-доброто у теб, просто защото го вижда.

Ще те провокира да надскочиш границите си. Ще те провокира да промениш мирогледа си.

Казват, че силните жени не сме способни да бъдем уязвими.

Истината обаче е, че, за да бъдеш силен, първо трябва да си уязвим.

Трябва да се погледнеш право в очите и да признаеш пред себе си своите слабости и всички онези неща, които имат нужда да бъдат подобрени, променени. Да разкриеш пред себе си всичко, което криеш зад усмивката на лицето си. Да си уязвим значи да си откровен до болка пред самия себе си. Значи да преглътнеш гордостта си, да се отвориш за другите и да ги допуснеш в своя свят.

Жена, която е уверена в себе си, ще посрещне любовта. Тя ще си позволи да бъде уязвима във връзката, защото знае коя е и не се страхува да разкрие себе си пред човека, когото обича. Нещо повече, ще му вдъхне смелост да направи същото.

Тъжната истина за силните жени е, че светът ни вижда като заплаха. Ние сме „твърде изискващи”, „твърде огорчени”, „твърде наранени”, „твърде плашещи”.

Но всъщност ние не сме нито едно от тези неща.

Ние просто сме жени, които имат гръбнак. И могат да стоят изправени. 

Ние сме жени, които не се страхуват да покажат, че се гордеят със себе си и вярват в себе си. Ние сме жени, които ценят своята уязвимост, своята страст, своята сила. Жени, които ще се противопоставят на всеки анонимен мъж, който се осмели да има каже, че трябва да бъдат други.”