Случва се, когато си най-стресирана, тревожна и уморена...

6-годишната ми дъщеря каза: „Мамо! Искам да бъда като теб! Но не мога да бъда като теб!“.

Трябва да знаете, че Джена прилича повече на мен, отколкото можете да си представите. И двете сме каките в многодетни семейства. И двете достигнахме статуса „Най-голямото от 4 деца“ преди да навършим 6 години. Тя обича да пише. Обича да снима. Звучи ТОЧНО КАТО МЕН, когато разговаря с по-малки деца. Тя е зряла за възрастта си и толкова независима, колкото бях и аз. Тя обича люти чушки също тако мен, колкото и странно да е за годините й. Нейните сили, слабости, интереси и дори маниери, са доста подобни на моите.

И когато започва да мрънка, че иска да бъде като мен, аз се сещам за всички тези неща. „Скъпа, ти си като мен, ти толкова много приличаш на мен!“.

Но тя сякаш не чува. „Но НЕ МОГА да бъда като теб! Аз съм само на 6! А ти си много по-стара! И имаш четири бебета! Аз нямам дори и едно в коремчето си! И можеш да готвиш! И шофираш! Можеш толкова много неща! Просто не мога да бъда като теб!“.

Знаете ли какво? Разбирам болката й.

Аз имам същия проблем. Аз съм последовател на Иисус, откакто бях по-малка от нея и съм малко разочарована.

Той е мил и добър. Но аз не съм никое от тези неща. Да, обичам да общувам с децата си по спокоен, постоянен и състрадателен начин, но не всеки ден успявам да го правя.

Ядосвам се за много глупави неща. Например за следобедния сън. Когато някой събуди най-малките деца по време на свещения следобеден сън – времето, което съм си резервирала, за да почистя банята или да приготвя вечерята, просто полудявам. Не мисля, че Иисус би се тревожил от тийнейджър, който играе баскетбол на улицата или лаещо куче, което е събудило бебетата. И той се ядосва, но не и за такива малки неща.

Той е мъдър. Аз... опитвам наистина усилено. Но в повечето време не ми се получава. Имам малки деца, които трябва да науча как да бъдат хора, но самата аз не знам как да бъда човек понякога. Не съм сигурна какво да правя, когато от детската градина ми се обадят да ми кажат, че другите родители се оплакват от буйното ми дете. Не знам какво да направя, за да обясня на децата ми, че да се измъкват от стаите си в 6 сутринта, за да поиграят на таблета или за да излязат на разходка навън, НАИСТИНА не е добре. Винаги залитам по крайностите – или реагирам прекалено остро, или не реагирам никак. Искам да бъда добър родител, но не винаги намирам начина. Сигурна съм, че той се справя по-добре от мен в задачите си.

Той е праведен, верен, безпристрастен. Той ми помага да се справям, но все още не ми се получава така, както искам.

Докато седя тук и пиша всички неща, по които не приличам на него, се обезкуражавам. Всичко, което виждам, са нещата, в които не се справям и как това засяга близките ми. Но след това Го чувам как ми шепне същите неща, които аз самата казах на Джена, когато водихме този разговор.

Всичко е наред.
Имаш време.
Затова си тук: за да се научиш как да бъдеш като мен. Това е смисълът.
Ще научиш много неща и е напълно нормално, ако не държиш всичко под контрол във всяка секунда на деня. Ще те науча, когато дойде време.
Харесва ми колко много искаш да си като мен. Приличаме си повече, отколкото подозираш.
Почини си. Обичам те.

Ще стигнем дотам, приятелче. Бавно и постепенно, но със сигурност Той ще продължи делото си чрез нас.