Когато мислеше, че не те гледам... тогава ти ме направи човек! Децата виждат всичко. От нас зависи какво ще им покажем.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга, защото ти вярваше в мен.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как разглеждаш старите ни снимки заедно и се усмихваш. Това ме научи, колко ценни са хубавите спомени. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани бездомното коте и научих, че е хубаво да бъдем добри с животните. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта  и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен, и научих, че трябва да си помагаме, грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо, и научих, че трябва да бъдем благородни и да помагаме на тези, изпаднали в беда.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях колко си силна и научих, че никога не бива да спираме да се борим. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях искрата в очите ти и научих, че не трябва да губя пламъка, трябва да следвам мечтите си и да обичам живота. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всички в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което имаме, да го ценим и да бъдем щастливи заедно.

Когато мислеше, че не те гледам, аз виждах как се радваш на първите пролетни цветя, на птичките и на играещите наоколо деца и се научих да виждам красотата на живота. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре, и научих, че трябва да бъда отговорен, когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш, когато те боли. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един истински човек, когато порасна.

Когато мислеше, че не те гледам... аз най-много те обичах!