Когато твърде много мислиш какво ще кажат за решенията ти другите, забравяш, че взимаш тези решения не заради тях, а заради себе си.

Когато правиш компромиси с нещата, в които вярваш, всъщност правиш компромис с най-важното: със себе си.

Когато твърде често заглушаваш гласа си, за не обидиш някого с мнението си, в един момент забравяш, че имаш мнение.

Когато позволяваш на чуждото настроение да влияе на твоето, всъщност позволяваш на чуждия мироглед да променя твоя.

Когато позволиш на другите да направляват живота ти, спираш да живееш живота си и започваш да живееш техния.

Когато се оглеждаш в очите на останалите, забравяш да се оглеждаш в собствените си.

Когато сравняваш връзката си с връзките около себе си, започваш да градиш отношения, в които не изразяваш своите разбирания, а тези на хората около себе си.

Когато сравняваш неуспехите си с успехите на останалите, всъщност не сравняваш себе си, а подценяваш себе си.

Когато правиш неща, които не искаш, и общуваш с хора, с които не искаш, живееш живот, какъвто не искаш.

Когато твърде много се съобразяваш с другите, забравяш да се съобразяваш със себе си.