На днешния ден - 8 септември, светът отбелязва Международния ден на грамотността. Официално той е обявен от ООН на 17 октомври 1965 и е честван за пръв път през 1966 г.

Грамотността не е само способността да четеш или да пишеш.

Грамотността е изключително важно качество и необходимостта от нея не се изчерпва само с получаването на високи оценки в училище или на зрелостните изпити. Грамотността е ценност, която помага на хората да общуват по-добре помежду си.

А къде общуваме най-много в последните няколко години? Точно така – в Интернет. За съжаление, уеб пространството е истинска зона на здрача по отношение на грамотността. Да, признавам, като човек, който прави средно по 17 неща едновременно, и аз много често игнорирам пунктуацията в неангажиращите си разговори с приятели. Дори по-често от случаите, в които неволно натискам съседно копче и осъзнавам, че съм написала грешно думата, секунди след като съм натиснала бутона “send”. А и поради факта, че често пиша на английски от телефона си, съм далеч по-бърза в набирането на текст на латиница, отколкото на кирилица, честичко пиша на така наречената „шльокавица“. Това не ме оправдава.

Затова си поставям за цел от днес нататък да пиша напълно грамотно (и винаги на кирилица) в Интернет. Дори в чатовете с приятели. Дори и в моментите, в които се опитвам да вървя, да нося чантите си с покупки, да разговарям с хората около мен и да пиша едновременно. Предлагам и вие да започнете да правите същото.

И тъй като основната цел за създаването на подобен празник, е да се засилят действията по ограмотяването на нуждаещите се, ето още 3 простички неща, които може да започнем да правим. Да, правилно прочетохте – да направим всички ние, а не да чакаме МОН, правителството, папата или извънземните да ни помогнат, както обичайно очакваме. Защото грамотността на обществото зависи именно от нас.

1. Да не се страхуваме да задаваме въпроси. Не е грешно да не знаеш, грешно е да не питаш. И ако се притеснявате, че приятелите ви могат да се изсмеят, ако ги попитате дали се пише „подтискам“ или „потискам“, то Google няма да го направи. А напоследък той е по-грамотен и интелигентен от всякога и е отличник дори по отношение на българския правопис.

2. Да четем повече. И да излизаме от зоната си на комфорт – да не се ограничаваме само в обичайните списания и вестници, но често да посягаме и към четива на теми, от които не се интересуваме всеки ден. Така не само ще сме сигурни как се пишат сложните думички, които ни затрудняват и избягваме да употребяваме, но и ще обогатим и речниковия запас с нова лексика.

3. Да спрем да си затваряме очите. Това е ключът към разрешаването на всеки обществен проблем и грамотността не прави изключение. Замислете се колко често забелязвате публикации в интернет изпълнени с грешки? А табели по улиците? А субтитрите на филмите? Да, първата ни реакция да се подсмихнем, присмеем или ужасим. И да подминем. Не казвам, че трябва да се правим на професори и да скастряме всеки, който натисне неволно съседен клавиш на клавиатурата. Но не трябва и да оставяме нещата така. Затова следващият път, в който видите, че ваш Фейсбук приятел е написал, че е „рожденник“ му изпратете лично съобщение с правилното изписване на думата. Без да се заяждате или да се правите на всезнайковци. Със сигурност ще го оцени.

Смятам, че ако възможно най-много дадем добър пример на онези, които срещат затруднения с правописа, след време България ще престане да оглавява класациите по неграмотност в света. И всички ще общуваме в пъти по-успешно.