Крача сама, независима и горда... Имам себе си!

Крача сама, независима и горда - с кафе и цигара в ръка. Така ми харесва. Изпускам автобуса. Хващам маршрутка. Отивам на работа. Ходейки към спирката се сблъсквам с двойки, които също излизат. Чудя се какво ли е да спорят за обикновени битовизми... Да се карат и сдобряват. Аз? Моят проблем е да сготвя ли или да поръчам пица. Аз? Чета книга необезпокоявана и пия вино - студено, бяло. Ядосвам се. Затварям книгата нежно - тя не е виновна, че съм забравила да си купя цигари. Усмихвам се - никой не ме упреква, че съм отнесена. Сутрин ставам - рошава, начумерена и сърдита на целия свят и проклетата аларма. Правя кафе, докато през дробовете ми преминават първите тютюневи дози. Пия го с мляко без захар. Паля втора и след това трета. 07:20 е. Закъснявам - нищо, ще си взема такси. Обличам тениска на Супермен, черни дънки и черно сако. Ето ме! Крача сама, независима и горда... Имам себе си!