Специална поредица на Dama.bg представя някои от най-вдъхновяващите и изгарящи любовни писма в историята, написани от велики мъже. Днес ви представяме емоционалната изповед на Балзак и невероятната му любовна история.
До графиня Евелина Ханска
Изпратено от Дрезден, 21 октомври 1843 г.
Тръгвам утре, мястото ми е запазено и искам да завърша писмото си, защото трябва да го пусна в пощенската кутия; главата ми е като празна тиква и съм в такова състояние, което ме притеснява повече, отколкото мога да призная. Ако се чувствам така и в Париж, ще трябва да се върна.
Не усещам нищо, нямам желание за живот, чувствам, че съм без капчица енергия, сякаш не ми е останала никаква жизнена сила… не съм се усмихвал откакто ви оставих…
Звезда на живота ми, хиляди пъти благословена! Може би ще настъпи мигът, когато ще мога да споделя с вас мислите, които ме гнетят. Днес мога само да кажа, че ви обичам прекалено много, за да съм спокоен, защото след тези два месеца – август и септември – чувствам, че мога да живея, единствено когато съм близо до вас и че вашето отсъствие е смърт за мен…
Отивам да пусна писмото си. Хиляди нежни прегръдки на вашето хиляди пъти благословено дете; предайте приятелските ми поздрави на Лирет, а на вас изпращам всичко, което е в сърцето ми, в душата ми, в мислите ми… ако само знаехте какви чувства ме обземат, когато пускам всяко от тези писма в кутията.
С тези листове лети към вас душата ми; говоря им хиляди неща – като някой луд; като луд си мисля, че когато стигнат до вас, ще ви повторят тези думи; невъзможно ми е да разбера как тези листчета, изпълнени с моите желания, след единадесет дни ще бъдат в ръцете ви, а аз ще остана тук…
О, да, скъпа звездичке, наблизо или надалеч, разчитайте на мен като на самата себе си; а аз и цялото ми сърце и душа, които съм ви отдал напълно, ще ви бъдат толкова верни, колкото животът е верен на тялото ви. Можете ли да повярвате какви думи казвам на моята възраст; е добре, повярвайте ми, че за мен няма друг живот освен вие. Задачата ми е изпълнена. Ако такова нещастие ви сполети, ще отида и ще се погреба в някой тъмен ъгъл, ще отблъсна всички, ще оставя да ме забравят и ще ослепея за света; хайде, това не са празни думи.
Ако за една жена щастието е да познава сърцето си, да се чувства уверена в него и да е направила сама своя избор, да е сигурна, че е пътеводната светлина на своя мъж и му е равна по интелигентност, че е навлязла дори в кръвта му и че е причина за всяко биене на сърцето му, че единствена тя живее в мислите му и че така ще бъде завинаги – е, добре, скъпа господарке на сърцето ми, вие може да се наречете щастлива, без колебание, защото аз ще бъда до вас до края. Дори да е възможно човек да се насити на земните неща, то никога не е възможно да се наситиш на божественото и само тези думи могат да обяснят какво сте вие за мен.
- Оноре дьо Балзак обича удоволствията и въпреки множеството дългове поддържа луксозен начин на живот. През 1833 г. започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, омъжена за полски земевладелец, 20 години по-възрастен от нея. Едва след смъртта на съпруга й през 1841 г. двамата започват да се виждат и да пътуват. Любовта им продължава 17 години. На 15 март 1850 г. двамата най-накрая сключват брак, но Балзак умира същата година. Графинята забременява малко преди смъртта на Балзак, но бебето умира при раждането.
Можете да откриете това и още писма от велики мъже в книгата „Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже” на издателство "Кръгозор" в превод на Паулина Мичева
НАЗАД
