Любовни писма на велики мъже: Оскар Уайлд до Алфред Дъглас

Специална поредица на Dama.bg представя някои от най-вдъхновяващите и изгарящи любовни писма в историята, написани от велики мъже. Днес ви провокираме с любовната история, променила завинаги живота на Оскар Уайлд

Изпратено от площад Кортфийлд Гардънс

30 май 1895

Дете мое,
Днес помолих присъдите ни да бъдат издадени по отделно. Вероятно в този момент съдят Тейлър, така че скоро ще мога да се върна тук. Моя сладка роза, мое нежно цвете, моя лилия на лилиите, може би именно в затвора ще проверя силата на любовта си. Ще видя дали не мога да накарам злостните стражари да станат по-мили, щом усетят дълбочината на любовта, която изпитвам. Понякога си мисля, че ще бъде по-мъдро да се разделим.

Сега разбирам, че това би осакатило живота ми, съсипало изкуството ми, разбило музикалните акорди, които правят душата ми съвършена. Дори покрит с кал, аз ще те възхвалявам, от най-дълбоките бездни ще плача за теб. В моята самота ти пак ще бъдеш с мен.

Твърдо решен съм да не се бунтувам и да приема всяко насилие срещу мен в името на предаността ми към нашата любов, решен съм да позволя тялото ми да бъде обезчестено, стига душата ми да запази ненакърнен твоя образ. От копринената ти коса до нежните ти ходила – ти за мен си съвършен. Удоволствията скриват от нас любовта, но болката разкрива истинската й същност.

О, най-скъпо от всички създания, ако при теб дойде някой наранен от мълчанието на околните и самотата, обезчестен, превърнат в посмешище, ти би могъл да излекуваш раните му само като го докоснеш; би могъл да изцелиш душата му и да накараш нещастието му да избледнее за един кратък миг. Нищо няма да те затрудни и запомни – надеждата за това ме кара да живея, тази едничка надежда.

Да те съхранявам в душата си – това е целта на цялата тази болка, която хората наричат живот. О, любов моя, ти, когото ценя повече от всичко останало, бял нарцис в дивата пустош, мисля за тежестта, която пада върху теб, тежест, която единствено любовта може да облекчи. Не бива да тъгуваш за това, по-скоро бъди щастлив, че си изпълнил с такава безсмъртна любов душата на човек, който сега плаче в ада и въпреки всичко носи небето в сърцето си. Обичам те, обичам те, сърцето ми е роза, която твоята любов накара да разцъфне; животът ми е пустиня, разхлаждана от сладкия бриз на твоя дъх; очите ти са студените извори в нея, отпечатъците на малките ти стъпала правят сенчести долини само за мен, ароматът на косата ти е като смирна и където и да отидеш, след теб се разнася уханието на канела.

Обичай ме винаги, обичай ме винаги. Ти си върховната, съвършена любов на моя живот; няма и не може да има друга.

Реших, че е по-достойно и по-красиво да остана. Не можем да бъдем заедно. Не искам да бъда наречен страхливец или дезертьор. Фалшиво име, фалшив живот, прекаран в постоянно бягство от град на град – това не е за мен, не е за човека, на когото ти разкри в най-висша форма красотата на битието.

О, най-сладко от всички момчета, най-обичано от всички обичани някога, душата ми се стреми към твоята, моят живот е твоят живот и в целия свят на болка и наслада ти си моят идеал, моята радост, на теб се възхищавам, за теб жадувам.

Оскар

- През 1884 г. Оскар Уайлд сключва брак с Констанс Мари Лойд. През 1891 г. писателят се запознава с лорд Алфред Дъглас и двамата започват екстравагантна интимна връзка. Отношенията им скандализират британското общество и в крайна сметка съсипват живота на писателя. През 1895 г. срещу Уайлд е заведено дело за непристойно поведение и хомосексуализъм. Той е признат за виновен и осъден на две години каторжен затвор. След като излиза от затвора той е физически и присически съсипан. Умира от менингит в Париж през 1900 г. обеднял и забравен.

Можете да откриете това и още писма от велики мъже в книгата „Запечатано с целувка. Любовни писма на велики мъже” на издателство "Кръгозор" в превод на Паулина Мичева