След като прочетеш тези редове, не си търси оправдание за своето колебание. Просто признай пред себе си, че време да си върнеш живота. Че е време отново да бъдеш себе си. А след това го направи!

Вече не живееш собствения си живот, ако:

1. През по-голяма част от времето не се чувстваш... щастлива.

Не изпитваш удовлетворение – от начина, по който живееш, от нещата, които вършиш, от това как прекарваш времето си, с какво го запълваш... или може би за какво го пропиляваш.

2. През по-голяма част от времето не се чувстваш... комфортно в кожата си.

Не се харесваш, когато се погледнеш в огледалото. Не се чувстваш секси. Не вярваш, че мъжете наоколо биха те забелявали. Какво остава за това да изберат теб...

3. През по-голяма част от времето не се чувстваш... достатъчно добра.

Непрекъснато се сравняваш с другите и сравнението винаги е в тяхна полза. И няма значение дали говорим за кариера, външен вид или „семейно положение”. Просто ти се струва, че винаги си една крачка след всички останали...

4. През по-голяма част от времето не се чувстваш... фокусирана в себе си.

Струва ти се, че си изгубила връзката си със самата теб. Усещаш, че не се грижиш за себе си. Усещаш, че все по-рядко правиш нещата, които обичаш. Всъщност, все по-рядко си спомняш какво обичаш... Просто... губиш себе си.

5. През по-голяма част от времето не се чувстваш... уверена в себе си.

И търсиш одобрението на останалите. Оглеждаш се в очите на хората до себе си – на човека, с когото си, на приятелите ти, на колегите ти, на далечните познати дори... И забравяш, че нито е възможно, нито е нужно всички да те харесваш. Стига ти самата да се харесваш!

Защо се случва всичко това? Причините може да са много, но сред тях винаги присъства една. И тя е най-важната:

Не живееш собствения си живот, защото се опитваш да живееш живота на някой друг. Опитваш се да изпълняваш чужди критерии. Опитваш се да сбъдваш чужди мечти.

Спомни си коя си. Спомни какво те прави щастлива. А след това просто се пресегни и го вземи. Твоят живот те очаква!