Мобилният телефон като наша втора същност

Дигитализирането на модерния свят помогна за завършването на нашето алтер его - онази личност, която се подвизава в безкрайните интернет пространства, открива приятели със сходни интереси и още много други. Изградихме си дигитални визитки, създадохме профили, които се дистанцират от нашата обществена визия, превърнахме се в цветни герои, обменихме кулинарни рецепти, сексуални такива, търгуваме с валути, превръщаме се във фотографи и какво ли още не. Нашият мобилен телефон е второто ни "Аз". То е точно толкова неприкосновено, колкото може да бъдете и самите вие. В една малка пластмаса се съхраняват снимките ви, музиката, всичките разговори и дори сметките. Там може да се крие планът за подготвената изненада, както и плановете за уикенд бягство с любовницата. Каквото и да се съхранява в малкия чип памет, то само вие трябва да имате правото да го използвате или да избирате какво да представяте.

Ето защо преди няколко дни отказах да предоставя телефона си за една бърза игра на своята половинка. Много добре знам, че играта ще е последното ѝ занимение, както и фактът, че нейната гузна съвест се опитва да остави малко петна върху мен. Не бях аз този, който да превърне чат линията си в дигитална секс такава, но няма да бъда и този, който ще вдигне завесата около моя профил. И до днес вярвам, че личният живот трябва да бъде неприкосновен, за да бъде щастлив. Въпреки това, аз бях този, който открих всичко онова, което трябваше да остане в тайна - горчивата ми грешка. Ровенето в чуждия телефон е резервирано за родителското тяло и традиционното "Аз ти плащам телефона, аз имам право да гледам." Проверката може да е висша форма на доверие, но щом се провали, просто няма смисъл да търсите нещо повече.

Спестете си това наказание, защото съдържанието там може и да не помогне за облекчаване на напрежението. Питайте директно и се надявайте, че покрай смешните изпълнения е останала поне малко чест за откровенията. Дигиталният образ е свобода, зад която стоят много скъпи компании. Ето защо всеки следващ телефон има нужда от пръстов отпечатък, лицево разпознаване, вашето ДНК, 10-20 символа парола и редица други защити.
Без нея, всички ще разберем горчивата истина, че отвътре сме грозни и еднакви, както пееше Фред Дърст. Любопитството е отворило кутията на Пандора след всички предупреждения и убеждения какво се крие там, не повтаряйте тази грешка. Оставете съвестта и останалите човешки проклятия да идват вечер, повярвайте ми, те знаят как да си свършат работата. Започнете ли да ровите, е гарантирано, че ще се разочаровате, а и ще станете жертва на онези милиони паранои, за които медицината е измислила лекарства. Спестете си това приключение, никой няма толкова нерви, за да преживява подобни кризи. 

Едно е сигурно - откажете ли се от ровенето, спрете ли да задавате въпросите, човекът срещу вас ще започне да споделя сам. Може да изрича лъже, може да казва истината, но на финала пак вие ще бъдете човекът, който да избира колко доверие да инвестира. Замислете се, всичко това е есенцията на живота - сами избирате в какво и на кого да се доверите, всичко останало е чистата загуба на време.