„Беше задушно. В такива моменти ти е трудно да дишаш, всяка глътка въздух е недостатъчна. Толкова е топло, че дори дъждът не би разсеял горещината наоколо. След като бях станала рано и бях работила в градината, имах нужда от малко почивка. Примъкнах един стар градински стол под дъба и седнах изтощена на сянка. Пих ненаситно от шишето с ледена вода и затворих очи с надеждата слабия полъх да прерасне във вихър и да разхлади зачервените ми страни.
Боже, колко бях уморена.
Тогава се появи ти – 6-годишно смеещо се торнадо. Усмивката ти играеше весело по устните ти и сякаш слънце струеше от очите ти:
„Здрасти, мамо!“, пропя ти, а бебешкосините ти очи засияха като две морета. „Гушни ме!“, изчурулика ти, когато несръчно се покачи в скута ми.
„Твърде горещо е,“ измрънках аз.
Но после... после изведнъж се сетих.
За пухкавото ти личице на новородено. И колко много плаках, когато те гушнах за първи път.
За 14-годишната ти сестра, която сега предпочита да е сама в стаята си, отколкото да е с нас в хола. Как понякога забравя дори да ни каже „лека нощ“.
За гордостта в очите ти миналата вечер, когато застана пред мен с мокра коса и хавлия. За първи път се беше изкъпал съвсем сам. Дори не съм ти помагала да си изплакнеш косата.
Ти растеш, ставаш по-самостоятелен. Чудя се още колко дълго ще искаш да сядаш в скута ми. Още колко дълго ще търсиш моите прегръдки.
Тогава те прегърнах, толкова силно. Привлякох те към гърдите ми, докато сърцето ми прескачаше, и те прегърнах с надеждата този момент никога да не свършва.
„Да, миличък, прошепнах аз, винаги ще те гушна, когато искаш.“
След време ти се освободи от прегръдките ми и избяга в търсене на нови приключения, докато аз те гледах и щастието се изля около мен като дългоочакван дъжд. Може би е имало дни, в които съм пропуснала някой прекрасен момент. Може би е било твърде топло, може би съм била твърде уморена, но се надявам, че винаги ще помня какъв дар е да виждам усмивката ти, да чувам смеха ти.
„Да, миличък, ще те гушна. Винаги.“
Бри Гоуън
НАЗАД
