Притча за товара на миналото и умението да се освобождаваме от него...
Двама монаси вървели по кален път. Валял проливен дъжд. Наближавайки брега на реката, те срещнали момиче, облечено с ефирно копринено кимоно, което не можело да премине през бушуващата река. Момичето било много красиво.
- Ела, момиче - казал единият монах, взел го на ръце и веднага го пренесъл през реката.
Другият монах не подновил разговора и мълчал чак до вечерта, когато стигнали до храма, където се настанили да пренощуват. Не можейки да се сдържа повече, той казал сърдито:
- Ние монасите не трябва да се доближаваме до жени, особено до толкова млади и красиви създания, защото е опасно. Защо направи това?
- Аз оставих момичето там, на брега – отговорил първият - но ти все още го носиш в мислите си.
НАЗАД
