Общоприето е разделението между мъжки и женски професии. Нищо, че жената е уникална, мултифункционална и върви рамо до рамо със силната си половинка, за обществото, особено за силния пол е отблъскваща и неприемлива мисълта, че една дама може да се усъвършенства до толкова, че да върши т. нар. „трудни мъжки работи“.


Днес, в 21 век, е много по-лесно за „слабия“ пол да се доказва, защото през изминалите десетилетия „мъжките“ момичета са утъпкали пътеките към мъжките професии.
 
Една от тези „мъжки“ жени, достатъчно силна и борбена да се изправи и бори за това, което ѝ доставя удоволствие, е Галина Донева - първата българка, стигнала до международно съдийство. Донева има над 1 000 мача у нас като главен и страничен съдия. Ръководила е и 50 международни срещи, както и двубои от финали на европейското първенство за девойки (до 18 год.) през 1998 год.



„ В началото ми беше трудно, защото мъжете не бяха свикнали с женско присъствие на терена. Трябваше да ги убедя, че и ние можем“, признава Галя, по чиято утъпкана пътека вървят следващите ни международни съдийки - Илонка Джалева, Анелия Синабова, Донка Желева. 

През годините у нас много българки се доказаха, че са способни в различни мъжки занаяти: като трактористки, ватманки, кранистки, полицаи, пожарникари и други.



Виктория Станева е това, за което мечтаят момчетата - пилот на самолет. За да си пилот се изискват специални умения: бързи реакции, отлична физическа форма и дисциплина. Виктория е една от петте жени пилоти в България.

Въпреки че се утвърждават и доказват като способни, представителките на женския пол не се вписват лесно сред мъжките работни места. И макар да получават признание и похвала, по-голяма част от силния пол са на мнение,че мъжките професии си остават сила на мъжете.

Разбира се, те не са единствените жени с мъжки професии. Ще се радваме да разкажете в коментарите и за други дами, работещи рамо до рамо с мъжете.