Повечето книги се нуждаят от време, за да ни се харесат и да ги изчетем до край. Повечето грабват още с началните десетина страници, а на други им трябва малко повече. Но има и книги, велики и изключителни книги, които омагьосват още с първото изречение.
Предлагаме ви кратка колекция от някои от най-страхотните първи изречения, на които сме попадали:
1. „Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга.” – Джейн Остин, „Гордост и предразсъдъци”
2. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.” – Лев Толстой, „Ана Каренина”
Скарлет О’Хара не беше красива, ала мъжете, завладени от чара й — като близнаците Тарлтън, — не го съзнаваха.”
Маргарет Мичъл, „Отнесени от вихъра”
4. „Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.” – Габриел Гарсия Маркес, „Сто години самота”
5. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.” – Иван Вазов, „Под игото”
6. “Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални.” – Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и философският камък”
7. „Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли още не, с една дума – цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфийлд”, но на мене не ми се ще да се ровя из нея.” – Дж. Д. Селинджър, „Спасителят в ръжта”
8. „Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго.” – Чарлз Дикенс, „Дейвид Копърфийлд”
9. „В едно малко градче, при една висока планина, при една голяма река имаше едно хлапе.” – Елин Пелин, „Ян Бибиян”
Това е разказ за срещата на двама самотни, мършави и вече позастарели бели мъже върху стремително загиваща планета.”
Кърт Вонегът, “Закуска за шампиони”
11. „Много отдавна в страната Алифбай имаше един скръбен град, най-скръбният от всички градове, тъй безнадеждно скръбен, че забрави собственото си име.” – Салман Рушди, „Харун и морето от приказки”
12. „Началото е онова време, когато трябва да се положи най-усърдна грижа везните да са точни.” – Франк Хърбърт, „Дюн”.
13. „По пладне, когато богът на слънцето Ра легне с цялото си тяло, изтъкано от бяла светлина, върху земята на Хапи, тогава всичко, което диша – с уста, хриле или гърди – замира, смазано от тежестта на неговата любов.” – Антон Дончев, „Деветте лица на човека”
За него да опожарява беше наслаждение”
Рей Бредбъри, „451 градуса по Фаренхайт”
15. „Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.” – Дъглас Адамс, „Пътеводител на галактическия стопаджия”
16.„Творец е онзи, който създава прекрасни неща.” – Оскар Уайлд, „Портретът на Дориан Грей”
17. „По онова време процесът на тъй наречената индустриална миграция беше завършил успешно и в моето село останаха на доизживяване само възрастни и престарели хора.” – Ивайло Петров, „Хайка за вълци”
18. „Под сянката на дома, под слънцето на речния бряг с ладиите, под сянката на върбовата гора, под сянката на смокиновото дърво израсна Сидхарта, красивият брамински син, младият сокол, редом с Говинда, неговия другар, брамински син.” – Херман Хесе, „Сидхарта”
19. „Ето един малък факт – ти ще умреш.” – Марк Зюсак, „Крадецът на книги”
20.”Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата.” – Рей Бредбъри, „Вино от глухарчета”
Всички деца, освен едно, порастват.”
Джеймз М. Бари, „Питър Пан”
22. „ Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари.” – Дан Симънс, „Хиперион”
23. „Остров Гонт, самотен планински купол, стърчащ цяла миля над терзаното от бури Североизточно море, е земя, прочута с магьосници.” – Урсула Ле Гуин, „Магьосникът от Землемория”
24. „Всеки от времето на Александър Сергеевич насам знае, че да се навестяват възрастните роднини, е ако не отменим дълг, то поне задължение на възпитаните хора.” – Сергей Лукяненко, „Спектър”
Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.”
Габриел Гарсия Маркес, „Любов по време на холера”
НАЗАД
